Европейски цени с български заплати: Как прясното мляко и фасулът станаха лукс по-скъп от Парижкия

Четири основни хранителни продукта в България в момента се продават на най-високите цени в целия Европейски съюз, прескачайки по стойност дори най-богатите западни държави. Този стряскащ факт изнесе президентът на КНСБ Пламен Димитров. Докато в Министерството на финансите трескаво се кове държавният бюджет, синдикатите извадиха на масата числа, които буквално взривяват мита за евтиния живот у нас. Прясното мляко, белият ориз, фасулът и сиренето са се превърнали в златни стоки за родния потребител. Абсурдът е пълен: гражданите на най-бедната страна в общността плащат най-скъпата храна, докато доходите им кретат на дъното.

„Ние това го показваме вече 16 месеца – от юни миналата година. Показваме бруталната надценка между цената на едро, която дава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и това, което се получава накрая по рафтовете в магазините“, коментира лидерът на КНСБ. Данните на синдиката доказват, че спекулата и безконтролното надуване на маржовете по веригата от производител до щанд отдавна са се превърнали в системен грабеж над българските семейства. Когато българинът влезе в супермаркета, той не пазарува по пазарна логика, а бива подложен на ценови рекет, който държавните регулатори упорито отказват да забележат и санкционират.

Тази икономическа аномалия притиска властта в София в момент, в който хората очакват новата финансова рамка поне да покрие реалната инфлация в магазина. Синдикатите настояват за радикално увеличение на заплатите и осигурителните прагове, за да се компенсира сривът в покупателната способност. Появи се и сериозен спор около новата формула за изчисляване на минималната работна заплата, която трябваше да бъде готова още в средата на август, но чиновническото забавяне заплашва да замрази доходите на най-уязвимите българи. Обикновеният гражданин, който ежедневно брои стотинките си за кофичка кисело мляко или килограм сирене, се намира в менгеме между европейските цени и провинциалните нива на заплащане.

Задълбочаващата се бездна между доходи и разходи за живот в България вече води до тежки обществени последствия. Масовото обедняване на цели региони в провинцията е пряк резултат от икономическата пасивност на държавата. Когато цената на боба и млякото е по-висока от тази в Германия или Франция, а минималното възнаграждение у нас е четири пъти по-ниско, средната класа просто изчезва. Това подхранва масова икономическа емиграция на млади и активни хора, които отказват да работят само за да покриват сметките си в хранителните магазини. Бюджетът за следващата година няма да спаси положението, ако институциите не ударят през пръстите картелите в търговските вериги, защото всяко увеличение на заплатите ще бъде моментално изядено от поредния скок по щандовете.

Екип на Novinite24.bg