Парите ни за старини влизат в магистрали и ВЕЦ-ове: Какво носи мултифондовият модел от 2027 година?

Пенсионните фондове у нас управляват над 17 милиарда евро, като до 10% от тях ще могат да се инвестират в мащабни национални обекти.

Революционна промяна в начина, по който се управляват спестяванията за втора пенсия на милиони българи, влиза в сила от 1 януари 2027 година. С дълго подготвяните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) в България официално се въвежда т.нар. мултифондов модел. Той ще позволи на лицензираните дружества за допълнително задължително пенсионно осигуряване да инвестират до 10% от активите си в големи инфраструктурни проекти с национално и регионално значение. Тъй като към момента фондовете управляват грандиозния капитал от над 17 милиарда евро, реформата теоретично може да отпуши ресурс от близо 1.7 милиарда евро (над 3.3 милиарда лева) за изграждане на магистрали, енергийни мощности и дигитална инфраструктура. Новината бе съобщена от Мирослав Маринов, член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), по време на престижна национална конференция в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

Държавната хазна изнемогва, частният капитал идва на помощ

Финансовият форум в Свищов, посветен на горещите проблеми в застрахователния и осигурителния сектор, се превърна в трибуна за една от най-важните икономически новини на годината. Пред академичната общност и представителите на бизнеса Мирослав Маринов очерта сериозен структурен проблем пред държавния бюджет: нарастващият държавен дълг, сериозните разходи за обслужване на лихви и тежките социални ангажименти сериозно ограничават капацитета на държавата да финансира сама големи обекти.

Тук се появява естествената роля на пенсионните фондове. „Частният капитал не трябва да замества изцяло публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел. Неговата роля е да го допълва при стратегически проекти с подходящо и балансирано разпределение на риска“, подчерта Маринов.

Вместо държавата да тегли нови скъпи заеми от външните пазари, тя ще може да предложи на пенсионните дружества да изкупят целеви облигации или да участват в публично-частни партньорства. Промяната засяга практически всеки работещ българин, роден след 31 декември 1959 г., който задължително осигурява своите 5% за втора пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ).

От ВЕЦ-ове до оптични кабели: Къде ще отидат спестяванията ни?

Въвеждането на мултифондовия модел означава край на сегашната консервативна система, при която парите на 20-годишните и на 60-годишните работещи се управляват при еднакви нива на риск. От 2027 г. осигурените лица ще могат да избират между различни портфейли – от агресивни (с повече акции за младите хора) до силно консервативни (за тези, на които им предстои пенсиониране в следващите 5 години).

Именно в по-дългосрочните и алтернативни портфейли ще влезе инфраструктурното финансиране. Спестяванията за старини ще могат да бъдат насочвани към пет основни стълба:

• Енергетика: Финансиране на нови ВЕЦ-ове, модернизация на мрежата, фотоволтаични паркове и съоръжения за съхранение на енергия (батерии).
• Транспорт: Изграждане на магистрални участъци, тунели под Стара планина, жп линии и модернизация на пристанищни терминали.
• Водоснабдяване (ВиК): Подмяна на амортизираната водопреносна мрежа в критични региони и пречиствателни станции.
• Дигитална инфраструктура: Развитие на 5G мрежи, оптични трасета в по-малките населени места и изграждане на стратегически дейта центрове.
• Социална инфраструктура: Изграждане на модерни болнични заведения, студентски кампуси и домове за възрастни хора от нов тип.

От БАДДПО обаче побързаха да успокоят обществеността: законът дава възможност, но не и задължение за инвестиции. Дали едно пенсионно дружество ще вложи парите на своите клиенти в изграждането на нов мост над Дунав или в разширението на газопреносната мрежа, ще зависи изцяло от три фактора – прогнозирана доходност, ниво на риск и ясни гаранции за сигурност. Никой фонд няма да рискува капитала на осигурените лица в икономически нерентабилни „кухи“ държавни проекти.

Журналистически анализ: Исторически шанс или скрит риск?

Идеята пенсионните спестявания да работят за реалната местна икономика, вместо да купуват чужди държавни ценни книжа или акции на Уолстрийт, не е българско откритие. Това е утвърдена практика в държави като Полша, Чехия, Дания и Холандия. Там пенсионните фондове са най-големите инвеститори в националната инфраструктура, което носи двойна полза – хората получават стабилна доходност над инфлацията, а държавата строи бързо, без да заробва бъдещите поколения с външен дълг.

В българския контекст обаче тази реформа неизбежно ще се сблъска с традиционния институционален скептицизъм. Основното притеснение на средностатистическия български бъдещ пенсионер е свързано с корупционния риск при разпределянето на обществените поръчки у нас. Инвестирането в инфраструктура е дългосрочен ангажимент – често за 15, 20 или 30 години напред. За да бъдат спокойни хората, че парите им за старини няма да „потънат“ в некачествен асфалт, регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН) ще трябва да наложи железни сито-критерии за проектите.

Ако държавата успее да изгради прозрачни инструменти, като например емитирането на специални държавно гарантирани инфраструктурни облигации с фиксирана атрактивна лихва, ползите ще са огромни. Това ще бъде реален тест за зрелостта на българския капиталов пазар. 2027 година наближава, а с нея и моментът, в който ще разберем дали личните ни осигуровки ще се превърнат в двигател за модернизацията на България, или в поредното политическо бойно поле.

Екип на Novinite24.bg