Шумът, напрежението и въпросът за съжителството: защо расте раздразнението към част от украинците у нас

История от една варненска улица, която все повече хора разказват по различен начин

Лятото във Варна още не е започнало официално, но прозорците вече стоят отворени до късно. Нощният въздух влиза трудно между блоковете, а градът постепенно започва да живее в сезонния си ритъм – туристи, повече шум, повече движение и повече нерви.

В 5 часа сутринта в един от кварталите близо до центъра двама мъже спират под жилищен блок. Говорят високо на руски език, смеят се, отпиват от бутилка бира и очевидно не се интересуват, че десетки хора спят на няколко метра над тях. Разговорът продължава повече от половин час. Някой отваря прозорец, друг подвиква раздразнено. Реакция няма.

Историята сама по себе си не е изключение. Подобни сигнали през последните две години все по-често се появяват в социалните мрежи, квартални групи и коментари под местни новини. Оплакванията са сходни – шум посред нощ, неправилно паркиране, агресивен тон към съседи, демонстративно поведение и усещане за безнаказаност.

Темата обаче далеч не е само битова. Тя постепенно се превръща в социален проблем, който разделя хората между съчувствието към бежанците от войната и нарастващото раздразнение към част от поведението им.

Между състраданието и умората

България прие десетки хиляди украинци след началото на войната през 2022 година. Според данни на институциите през страната са преминали стотици хиляди украински граждани, а значителна част от тях останаха за по-дълъг период по Черноморието – най-вече във Варна, Бургас и Несебър.

Първоначалната реакция на много българи беше съчувствие. Хотелиери предоставяха стаи, доброволци организираха помощи, граждани даряваха дрехи и храна. В първите месеци обществото гледаше на украинците основно като на хора, избягали от война.

С времето обаче настроенията започнаха да се променят.

Причините са различни. Част от местните жители смятат, че определени групи украинци демонстрират отношение, което влиза в конфликт с местните норми – шумно поведение в жилищни райони, неспазване на правила за паркиране, конфликти със съседи и усещане, че законът не важи еднакво за всички.

Във Варна темата периодично избухва покрай случаи на незаконно строителство около крайбрежни райони и сигнали за нерегламентирани дейности. Някои от тях впоследствие не се доказват, други стигат до проверки. Но усещането сред част от хората остава.

„Проблемът не е, че са украинци. Проблемът е, че някои се държат така, сякаш градът им е длъжен“, казва живеещ в централната част на Варна мъж, който твърди, че неведнъж е имал конфликти заради шум след полунощ.

Всички ли са такива?

Това е въпросът, който неизбежно стои зад подобни разговори. И вероятно най-опасният.

Защото всяка подобна история много лесно се превръща в обобщение за цяла общност.

Реалността е по-сложна. Голяма част от украинците в България работят, плащат наеми, опитват се да се интегрират и избягват конфликти. Във Варна вече има украински деца в училища и детски градини, хора с постоянна работа в IT сектора, туризма и услугите, семейства, които живеят тихо и почти незабележимо.

Проблемът е, че общественото мнение рядко се формира от тихите хора.

Един шумен скандал в 3 през нощта оставя по-силен отпечатък от сто нормални семейства, които просто живеят спокойно. Така работи обществената психология – негативният опит се помни повече и се разказва по-често.

Социолози от години предупреждават, че при всяка по-голяма миграционна вълна се появява напрежение, особено когато икономическата среда е нестабилна и местните хора усещат, че редът отслабва.

В България този процес се засилва и от друго – усещането, че институциите не реагират достатъчно бързо при дребни, но ежедневни нарушения.

Шумът като символ на по-дълбок проблем

На пръв поглед става дума за шум под прозореца. Но всъщност реакцията на хората е срещу нещо по-голямо – чувството за липса на уважение към средата, в която живеят.

В големите градове подобно напрежение не е ново. Българите самите често нарушават правилата – шумни компании, агресивно шофиране, незаконно паркиране, силна музика посред нощ. Това също е факт.

Когато обаче нарушението идва от чужденец, реакцията става по-остра. Частично защото се възприема като липса на благодарност към държавата, която е приела тези хора. Частично защото чуждият език прави поведението по-забележимо.

Психолозите наричат това „ефект на външната група“ – склонността да забелязваме по-силно негативното поведение на хора, които възприемаме като различни от нас.

Това не означава, че проблем няма. Означава, че той лесно може да бъде преувеличен и превърнат в масово обвинение.

Има ли напрежение във Варна?

Да. И то вече трудно може да бъде отричано.

В квартални групи във Facebook редовно се появяват публикации за шумни компании, неправилно паркирани автомобили с украински регистрации или конфликти по заведения и обществени места. Част от коментарите са откровено ксенофобски, други звучат като обикновено натрупано раздразнение.

Местната власт рядко коментира темата директно. Причината е ясна – всяко изказване лесно може да бъде интерпретирано като политическо или дискриминационно.

Но хората говорят помежду си. По входовете, в магазините, по спирките.

„Не искаме никой да гони украинците. Просто искаме да се спазват същите правила, които важат и за нас“, казва жена от квартал „Чайка“, която твърди, че през последната година няколко пъти е подавала сигнали за шум в малките часове.

Това вероятно е и най-често срещаната позиция – не омраза, а раздразнение от конкретно поведение.

Къде е ролята на институциите

Според юристи и експерти по местно самоуправление проблемът не е етнически, а административен.

Когато шумът след определен час не се санкционира, когато незаконното строителство стои с години, когато паркирането върху тротоари е ежедневие, обществото започва да губи усещането за ред. Тогава всеки следващ конфликт става по-емоционален.

И ако към това се добави чуждестранен елемент, напрежението бързо се прехвърля върху цяла националност.

България вече е минавала през подобни периоди – спрямо британски туристи по морето, спрямо руски собственици на имоти, спрямо различни мигрантски групи. В повечето случаи проблемът е бил един и същ – липса на ясни правила или усещане, че те не се прилагат еднакво.

Рискът от колективната вина

Точно тук разговорът става деликатен.

Защото между критиката към конкретно поведение и омразата към цяла група има тънка граница. И тя често се преминава неусетно.

Фрази като „всички са такива“ обикновено са знак, че общественият разговор вече излиза от рамките на фактите и влиза в територията на емоциите.

А емоциите, особено в социалните мрежи, много лесно се превръщат в агресия.

Реалността е, че сред украинците в България има всякакви хора – възпитани, невъзпитани, тихи, шумни, коректни и арогантни. Както и сред самите българи.

Но когато негативните истории започнат да се повтарят, институциите са длъжни да реагират навреме. Не за да наказват една националност, а за да покажат, че правилата важат за всички. Защо днес може да те събудят, а утре да те застрелят докато си пиеш кафето.

Иначе всяка следваща безсънна нощ под нечий прозорец ще се превръща в още една причина за разделение.

Автор: Николай Радев – главен редактор на Novinite24.bg