Медийният сеир срещу държавния НСО парад: Как един неовладян бутон на БМВ оголи прогнилата ни политическа йерархия

Служебният автомобил БМВ Серия 7 на председателя на Народното събрание има една технологична гордост – вратите му се отварят и затварят автоматично с натискането на един бутон. В сряда следобед обаче, сред шума на жълтите павета, тази немска инженерна екстра се превърна в най-скъпата метафора за разпасаната българска държавност. Когато провокативната журналистка Соня Колтуклиева реши физически да дръпне дръжката на държавната лимузина, докато вътре седеше новоизбраната шефка на парламента Михаела Доцова, целият медиен и политически театър пропадна в бездната на гротеската. Потребителите в социалните мрежи видяха поредния сеир. Онези, които все още се опитват да мислят критично обаче, видяха нещо много по-страшно: пълната професионална небрежност на службата за охрана, институционалната недосегаемост и поредния парашутист, кацнал на върха на републиката благодарение на провинциален партиен гръбнак.

Цялата сцена продължи по-малко от минута, но в нея се сблъскаха два свята, които еднакво силно отблъскват средностатистическия български гражданин. От една страна е агресивният, нахален и откровено провинциален стил на самопровъзгласили се за алтернативни репортери. Те не търсят отговори, а скандал. Те не задават въпроси, а преследват, досаждат и нарушават всякакви граници на приличието, превръщайки професията в панаирджийско шоу за трупане на евтини импресии в сайтовете си. Това, че притежаваш журналистическа карта, не те прави по-важен от закона и не ти дава правото да нахлуваш в личното пространство на когото и да било, камо ли да посягаш на автомобил със специален режим на движение. Нахлуването в периметъра на кола на НСО е тежко нарушение на сигурността. Ако някой не желае да разговаря с теб, ти можеш да го критикуваш с перото си, но нямаш право да му дърпаш вратата.

От другата страна на барикадата обаче лъсна тоталната импотентност на структурите за сигурност. Националната служба за охрана (НСО) от години изглежда като скъпо платена таксиметрова компания за богоизбрани, а не като елитна структура. Скандалното в случая не е само нахалството на репортерката, а фактът, че вратите на супер луксозния лимузинен звяр изобщо не бяха заключени. Докато петима или шестима тежковати гардове от НСО дремеха наоколо, гледайки отнесено, цивилно лице успя да стигне на сантиметри от втория човек в държавата. На кадрите ясно се вижда как самата Доцова дърпа вратата отвътре в опит да се изолира, докато охранителите реагират с фатално закъснение.

Ако вместо журналистка беше терорист или недоброжелател, който вместо телефон държеше оръжие щеше да има фатални последствия.

Усетил собствената си фрапираща небрежност, един от гардовете грубо блъсна журналистката настрани. Грозна, нетактична и закъсняла реакция. Физическото насилие над жена, па било то и досадна репортерка, винаги оставя горчив вкус, особено когато е резултат от гузна съвест и професионален гаф на тези, които трябва да гарантират реда с хладнокръвие, а не с бабаитски прийоми.

Тези скъпоплатени държавни служители преминали през специални тренировки не са овладяли нещо съвсем елементарно – заключването на автомобила. Да той се самозаключва, но при скорост над 5-10 км в час. Така че щом така небрежно се охранява шефа на народното събрание, нивото е толкова ниско паднало, че по-добре да се вози в такси.

Този инцидент нямаше да предизвика толкова гняв, ако в дъното му не стоеше самата фигура на Михаела Доцова. Нейното светкавично назначение на най-високия пост в държавата дразни масовия българин по една много проста причина – то е болезнено класически пример за политическа шуробаджанащина и наследствена власт. В българската политика случайни неща рядко се случват. Връзките на местно и национално ниво почти винаги играят ролята на невидим, но безмилостно ефективен асансьор за кариери. Когато баща ти е бил кмет три мандата на Берковица, познава в детайли партийните механизми, уреждал е местни избори и е част от совалките между провинциалните феодали и софийските централи, пътят до жълтите павета се извървява с лекота.

Протекцията и здравият политически гръбнак в България винаги са били по-силен трамплин от образованието, експертизата или обикновеното катерене по йерархичната стълбица. За обикновения гражданин, който блъска по 10 часа на ден, за да си плати данъците, Доцова е просто поредната „калинка“ – парашутист, спуснат отгоре, чиято основна заслуга е правилното потекло и семейната лоялност към партийната машина. Властта в България започна да се предава като наследствена титла или като апортна вноска в акционерно дружество.

Историческата памет на българския избирател е къса, но не чак толкова, че да забрави как се стигна дотук. Парламентът ни отдавна е заприличал на хан, в който моралните критерии са занижени до санитарния минимум. Преди години собственикът на аптеките „Марешки“ стигна до поста заместник-председател на Народното събрание, докато над него тежеше ефективна осъдителна присъда от 4 години затвор за изнудване. Когато закоконодателният орган на една европейска държава се оглавява от хора с криминални досиета или от партийни наследници без ден реален трудов стаж извън партийните централи, сцените с дърпане на врати и блъскане от НСО са просто логично следствие. Институциите губят своя свещен ореол и се превръщат в декор за нискокачествени екшън филми.

Последиците от този пореден панаир са дълбоки и разрушителни за обществения договор в страната ни. Младите и способни хора напускат, защото знаят, че без баща три мандата кмет или без дебела партийна протекция, техният таван в България ще бъде позицията на среден мениджър със смазано самочувствие. Парашутистите се назначават навсякъде – от бордовете на държавните предприятия до министерските кресла, а резултатът е видим в разбитите пътища, корупционните скандали и тоталната липса на правосъдие. Когато медиите търсят единствено евтиния сеир, а политиците се крият зад прозорците на бронирани лимузини, затворени отвътре, обществото остава отвън – излъгано, блъскано от охранители и принудено да плаща сметката за лукса на своите поробители.

Екип на Novinite24.bg