Фейсбук комсомолци и аритметика на падението: Защо Иво Сиромахов е прав, че сборът от партийни нули прави точно нула

Българското виртуално пространство в седмиците преди избори традиционно заприличва на дигитална психиатрия, в която умереността е грях, а умишленият отказ от мислене – висша партийна добродетел. В този контекст, острата до безпощадност констатация на писателя и сценарист Иво Сиромахов дойде като студен душ върху пламналите глави на т.нар. „фейсбук-комсомолци“. С краткия си, но разтърсващ коментар, че „сборът от много нули прави нула“, той успя да синтезира най-голямата трагедия на съвременното българско общество – тоталната подмяна на личното критично мислене със сляпа, фанатична вярност към партийните вождове.

Най-ценното в позицията на Сиромахов е, че той умишлено отказа да посочи конкретна политическа сила. И с право. Тази зараза отдавна е прекрачила границите на отделните идеологии и е обхванала целия български политически спектър. Без значение дали става въпрос за червени, сини, розови или пембени агитки, симптоматиката е плашещо еднаква. Профилите в социалните мрежи се превръщат в бойно поле, където липсата на аргументи се компенсира с агресивна реторика, а интелектуалният дефицит – с денонощно споделяне на партийни опорни точки. Тези хора вече не подкрепят идеи – те боготворят личности, често със съмнителен морал и доказана политическа несъстоятелност.

Терминът „фейсбук-комсомолци“ е попадение в десетката. Той ни връща към едни мрачни времена на организиран ентусиазъм под диктовка, където правото да имаш собствено мнение беше лукс, достъпен само за най-смелите. Днешните партийни привърженици доброволно се отказват от това право. Те чакат сутрешните указания от централите, за да разберат кого трябва да мразят днес и кого – да възхваляват. Тази интелектуална капитулация ражда армия от дигитални аватари, които не са способни да проведат един смислен, аргументиран разговор за бъдещето на държавата. За тях светът е черно-бял: или си с нашия вожд, или си национален предател.

За българското общество последствията от тази агресивна глупост са пагубни. Вместо социалните мрежи да бъдат трибуна за дебати и раждане на идеи, те се превърнаха в септична яма, която отблъсква всеки нормален, мислещ и интелигентен гражданин. Масовият българин, който не е част от никоя партийна агитка и просто иска да живее в нормална държава, вижда този цирк и взема единственото логично за него решение – отказва да гласува. Така партийните нули, чрез своя фанатизъм, директно обслужват купения и корпоративния вот, бетонирайки статуквото.

Когато теглим чертата под поредната предизборна кампания, аритметиката на Сиромахов се оказва безпогрешна. Няма как да сглобиш работеща държава, работещи институции и проспериращо общество, ако материалът, с който разполагаш, са просто послушни партийни войници без собствено мнение. Колкото и нули да събереш на едно място, в края на уравнението винаги ще получиш празнота. И докато българинът не разбере, че спасението не е в поредния политически месия, а в собствената му способност да мисли и изисква, жълтите павета ще продължат да бъдат декор на едно безкрайно, шумно и напълно безсмислено политическо шоу.

Екип на Novinite24.bg