Бюджет 2027: Максималният осигурителен доход скача на 2400 евро от януари

Нов сериозен удар по доходите на висококвалифицираните специалисти у нас и разходите на бизнеса се подготвя в рамките на макрорамката за следващата година. Максималният осигурителен доход в България ще бъде вдигнат отново и от 1 януари се очаква да достигне 2400 евро (близо 4700 лева), показва заложеният план на Министерството на финансите за Бюджет 2027. Реформата идва броени месеци след последното увеличение, което влезе в сила през август – тогава таванът бе вдигнат от 2111 на 2300 евро. Сега държавата планира ново покачване с още 100 евро, което за пореден път изправя бизнеса в сектори с висока добавена стойност пред тежка финансова калкулация.

Според предварителните сметки на работодателите, доходът на всеки засегнат служител в една средностатистическа компания ще намалее директно с около 150 евро на годишна база, удържани под формата на лични осигурителни вноски. Предприемачите открито недоволстват от липсата на насрещна услуга от страна на публичния сектор срещу по-високите отчисления, които работещите са длъжни да правят към държавните фондове.

Бизнесът пред дилема: По-ниски чисти заплати или замразяване на ръста

Вдигането на осигурителния праг автоматично натоварва и фирмените бюджети, тъй като работодателите плащат по-голям дял осигуровки за служителите си, които получават възнаграждения над досегашния таван. Това засяга най-вече ИТ индустрията, аутсорсинг бранша, финансовия и застрахователния сектор, където средните нива на заплащане отдавна надхвърлят средните за страната.

„Не се надявахме на кошницата с грижа, но се надявахме на добро образование, здравеопазване, инфраструктура – неща, които са ценни за нас, и по-добра социална политика. Защото, като плащаш данъци, хората, които би трябвало да се възползват, би трябвало да повишават качеството си на живот. Не мога да кажа, че съм видял промяна“, казва в ефира на бТВ Ясен Танев, управител на софтуерна фирма.

По думите му мениджмънтът на много компании вече обмисля рестриктивни мерки, за да компенсира наложения от държавата разход. Най-вероятният сценарий е забавяне или пълно спиране на планирания ръст на възнагражденията за следващата година. Работодателите ще трябва да обясняват на екипите си, че това е външно решение на правителството, което компаниите няма как да поемат изцяло за своя сметка без риск за конкурентоспособността си на международния пазар.

Противоборството между синдикати, министерство и пазарни анализатори

Въпреки недоволството на бизнеса, Министерството на финансите гледа на тази стъпка като на бърз и сигурен източник на ликвидност. Разчетите на ведомството показват, че новото увеличение от 100 евро ще налее допълнителни 265 милиона евро (над половин милиард лева) в хазната. Синдикалните организации твърдо застанаха зад мярката, изтъквайки дългогодишния си аргумент, че по-високият таван дава възможност за бъдещо увеличение на максималните пенсии и осигурява жизненоважни свежи приходи в дефицитния бюджет на Националния осигурителен институт (НОИ).

Макроикономистите обаче виждат в това решение чисто фискален ход без дългосрочна стратегическа визия за пазара на труда. „Много малки такива мерки могат да имат общ ефект върху бюджета. Заедно с всичките други неща може да свие дефицита в рамките на търсения размер, може би още догодина“, коментира Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според анализаторите от сектора, подобно точково повишаване на тежестта няма да доведе до свиване на вътрешното потребление в страната, тъй като високодоходните групи разполагат с достатъчно буфери и няма да се наложи да режат от ежедневните си разходи. По-големият риск остава в сферата на сивата икономика и евентуалното преминаване на свободни професии към нерегламентирани начини на плащане за избягване на растящата регулация.

Журналистически анализ: Данъчен натиск без реформи

Решението на кабинета да вдигне максималния осигурителен доход за втори път в рамките на броени месеци издава сериозна фискална паника и спешно търсене на средства за запълване на бюджетната дупка. Вместо да се предприемат смели структурни реформи – оптимизация на държавната администрация, затягане на контрола върху сивия сектор или ограничаване на източването на здравната система – министерството избира най-лесния път: да обложи допълнително хората, които работят на светло и внасят най-много в системата.

Този подход крие опасен психологически ефект. Средната класа в България, която се явява основен двигател на потреблението и икономическия растеж, започва да изпитва остро чувство за несправедливост. Работещите в технологичните сектори плащат максимални вноски, но когато се сблъскат с държавното здравеопазване, разбитите пътища или качеството на образованието на децата си, те са принудени да плащат отново от държавния си джоб за частни алтернативи. Ако държавата продължи да използва най-производителната част от обществото като бездънна касичка, без да предложи никакво подобрение в административните си услуги, тя рискува да задуши единствените сектори, които поддържат икономиката ни над водата. Кърпенето на дефицита за 2027 година може да бъде успешно на хартия, но дългосрочната цена ще бъде платена с отлив на инвестиции и забавяне на бизнес инициативата.

Екип на Novinite24.bg