Полицейски автомобили на ГДБОП пред административната сграда на митнически пункт Капитан Андреево по време на арестите на длъжностни лица.

Специализирана операция на ГДБОП и Агенция „Митници“ разби мащабна корупционна схема на българо-турската граница, при която служители на реда съвместно с цивилни лица са отклонявали и препродавали тонове конфискувани стоки, официално заведени в регистрите като „унищожени“. По време на акцията, проведена директно на работните им места, са арестувани деветима души – шестима митничари и трима представители на външна фирма, отговаряща за физическото ликвидиране на незаконния внос.

Докато официалната статистика гордо отчита рекорди по задържани фалшификати на маркови облекла и парфюми на входа на Европейския съюз, реалността от кулоарите на ГКПП „Капитан Андреево“ и „Лесово“ показа пълния разпад на контролната система. Разследването, продължило няколко месеца под строг контрол и с използването на специални разузнавателни средства (СРС), доказа, че държавната машина у нас умишлено е захранвала черния пазар с текстил и стоки, които по закон е трябвало да почиват дълбоко загробени под земята.


Технологията на „хартиеното“ нарязване

Схемата е действала с перфектна и хладнокръвна математическа точност, обясниха на извънреден брифинг главен инспектор Слав Добрев от ГДБОП и началникът на митническия пункт Георги Господинов. Измамата се е разигравала на финалната права – по време на т.нар. процедура по нарязване и подготовка за загробване на конфискуваните артикули. На хартия комисията подписва протокол, че стоката е напълно ликвидирана. На практика обаче, преди камионите да потеглят към определените за загробяване терени, най-качествените и скъпи текстилни изделия и маркови реплики са били умишлено отделяни и прибирани.

Вместо багерите да зарият нелегалния внос, в играта са се включвали тримата арестувани цивилни, свързани с фирмата изпълнител по унищожаването. Стоката е потегляла обратно към вътрешността на страната, където е била разпределяна в депа и масово препродавана на ниски цени. Разследващите разкриват, че голяма част от тези „унищожени“ дрехи са пласирани през популярни групи в социалните мрежи и платформи за онлайн търговия, където нищо неподозиращите български потребители са купували „евтини оригинали“, без да подозират, че купуват веществени доказателства от митнически складове.


Родната ирония на картелното безхаберие

Този брутален случай на институционален грабеж се разиграва на фона на бясната политическа кампания за президентския вот и обещанията за пълна прозрачност и готовност за Шенген. Докато политическите централи редят номинации в ЦИК, на самата граница държавните служители са изградили паралелно министерство на търговията с конфискувани вещи. Този случай има изключително болезнено отражение върху българското общество, което ежедневно е съветвано от НАП да изисква касови бележки и да плаща данъци, докато хората, натоварени с контрола по границите, въртят нелегален онлайн бизнес с държавна стока.

В пограничните райони на Свиленград и Елхово липсата на реално производство отдавна е превърнала работата на митническия пункт в семеен поминък и въпрос на лична привилегия. Когато законът се прилага избирателно, а контролът се свежда до подписване на формални протоколи, се ражда чудовищна безнаказаност. В момента Окръжната прокуратура в Хасково описва заловените кашони, но усещането за горчивина в обществото остава: как държавата ще убеди обикновения гражданин да спазва правилата, когато самата тя продава „под масата“ това, което е заловила в името на закона?


Складове под ключ и международни шамари

Разплитането на чорапа тепърва предстои. Ръководството на Агенция „Митници“ обяви старта на пълна и безпрецедентна инвентаризация на всички 13 специализирани склада за съхранение на конфискувана стока на територията на Свиленград. Целта е лазерно сканиране на документите и наличностите, за да се установи колко точно тона текстил са изчезнали през годините чрез схемата с „хартиеното загробяване“.

Този скандал обаче нанася тежък удар по авторитета на България пред европейските партньори. Като външна граница на Европейския съюз, София е длъжна да гарантира сигурността на пазара на общността и защитата на интелектуалната собственост срещу фалшификати. Когато в Брюксел прочетат, че заловените с фанфари тонове контрабанда всъщност се препродават от самите митничари, сухопътният Шенген отново ще се превърне в мираж, а цената за това безхаберие пак ще бъде платена от българския бизнес под формата на денонощни опашки по границите.

Екип на Novinite24.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *