Скъпи лимузини, къщи за милиони и 200 км/ч по магистралата: За какво наистина си говорят общинарите в обедната почивка?

Докато гражданите затъват в кал и плащат рекордно скъпи сметки, чиновници от малки общини демонстрират брутален стандарт на живот и безнаказаност, скрити зад гърба на изнемогващия данъкоплатец.

Илюзията, че народните избраници и местните дерибеи прекарват всяка свободна секунда в денонощни размисли за благосъстоянието на българския гражданин, окончателно катастрофира в реалността на една провинциална кръчма. Сигурно си мислите, че по време на обедната почивка шефове на общински съвети, заместник-кметове и директори на дирекции чертаят планове как да подобрят разбитата инфраструктура, как да сменят изгорелите улични крушки или как да спрат безумните ремонти, оставящи след себе си прах и кочина. Истината се оказа далеч по-цинична. Наш читател стана свидетел на забавен, но всъщност дълбоко обиден разговор между висши представители на местната власт в не много голяма българска община. Без въобще да се притесняват от присъствието на граждани на съседната маса, местните велможи разговаряли на висок тон пред две дами от екипите си, демонстрирайки брутално самочувствие, недосегаемост и стандарт на живот, който шокира на фона на общата мизерия.

Докато единият от общинарите гордо се хвалел пред дамската компания как редовно „лети“ с автомобила си между София и Варна, поддържайки скорост от 180-200 км/ч (което е в брутален разрез с максимално разрешените 140 км/ч по закон), неговият колега контрирал с още по-тежка финансова демонстрация. Чиновникът споделил, че в момента си е харесал нов спортен автомобил с мощност над 600 конски сили и пазарна стойност над 120 000 евро. Единствената причина да не го купи веднага била, че „тази година строи къща“, затова покупката на петролното чудовище оставала за следващата пролет.

Анатомия на провинциалния феодализъм: Откъде са парите?

Този подслушан разговор не е просто махленска клюка, а тежка диагноза за българското общество. Той повдига най-важния въпрос, който МВР и прокуратурата умишлено избягват: как е възможно треторазрядни общинари от малки населени места да боравят свободно със стотици хиляди евро? Официалните заплати на заместник-кметовете и общинските съветници в малките общини рядко надхвърлят 1000–1500 евро чисто. За да може един такъв чиновник едновременно да строи имение и да планира покупката на кола за 120 000 евро, той трябва да спестява цялото си брутно възнаграждение в продължение на поне 15 години, без да плаща за храна, сметки или гориво.

Истината е публична тайна – малките общини у нас отдавна са превърнати в частни феодални владения. Парите за скъпите играчки и палатските имоти идват директно от нагласени обществени поръчки за ремонти на пътища, замяна на водопроводи, почистване и сметоизвозване. Системата е проста: отпускат се милиони от държавния бюджет или европейските фондове, фирмата на „наш човек“ печели конкурса, ремонтът се извършва некачествено (или изобщо не се извършва), а разликата се връща под масата в джобовете на местната чиновническа върхушка. Ето защо улиците ни приличат на бойно поле, а входовете на общините са блокирани от лимузини, които дори бизнесмени от средния клас в Западна Европа не могат да си позволят.

За обикновения българин, който брои стотинките си на прага на зимата, за да си плати рекордно скъпия дизел и прогресивно поскъпващата вода, това поведение е шамар в лицето. То показва пълното разделение между две Българии – едната на работещите и оцеляващите хора, и другата на безнаказаната чиновническа каста.

Фактът, че общинар се хвали с превишаване на скоростта с 200 км/ч, доказва, че тези хора се чувстват над закона. Те знаят, че дори патрулката да ги спре, те няма да бъдат санкционирани, защото или познават шефа на местното РПУ, или ще покажат служебна карта. Нашата полиция има ресурс да се крие в храстите с камери, за да глобява обикновения шофьор за превишение с 10 км/ч, но е напълно сляпа за скъпите джипове на властта, които застрашават живота на хората по магистралите. Това е върховно лицемерие, което руши и последната капка доверие в институциите.

Какво следва?

Ако държавните антикорупционни органи и КПКОНПИ си вършеха работата, подобни разговори в заведенията биха били последвани от незабавни ревизии на имущественото състояние и проверка на разминаването между официални доходи и реален лукс.

Докато това не се случи, общинарите ще продължат да пият скъпо уиски по време на обедната почивка, да строят хасиенди и да обсъждат 600 конски сили пред подчинените си дами. А за българския данъкоплатец ще остане „привилегията“ да гази в калта пред дома си и да плаща за лукса на хората, които сами е избрал да го управляват.

Екип на Novinite24.bg