Шестима от „Калашниците“ остават зад решетките, един излиза срещу 10 000 евро гаранция

Разследването след акцията в „Ботунец“ разкрива данни за рекет, принуда, сводничество и трафик на хора; прокуратурата твърди, че част от схемите са действали от месеци

Специализираната акция на ГДБОП в столичния квартал „Ботунец“ продължава да дава отражение в съдебните зали. Шестима от задържаните при мащабната операция срещу групата, известна като „Калашниците“, остават в ареста с най-тежката мярка за неотклонение, а един от обвиняемите е освободен срещу парична гаранция в размер на 10 000 евро.

Съдебните решения идват дни след акцията, при която бяха задържани десетки лица, свързвани по различен начин с неформалната структура. Разследването обхваща широк спектър от престъпления – от изнудване и заплахи до склоняване към проституция и предполагаем трафик на хора.

Макар част от обвиненията все още да са в начална фаза на доказване, от прокуратурата твърдят, че събраните до момента материали очертават картина на организирана дейност, развивана в периферията на столицата и насочена към бързо генериране на незаконни доходи.

Отричане в съдебната зала

Сред обвиняемите е Емрах Алексиев, срещу когото е повдигнато обвинение за склоняване към проституция. Пред съда той категорично отрече да има каквато и да било връзка с групата.

„Не знам кои са Калашниците. Не съм чувал за тях“, заяви Алексиев пред журналисти.

На въпрос с какво се занимава и какво работи, той отказа да даде допълнителни обяснения, подчертавайки, че не е длъжен да коментира обвиненията публично.

Прокуратурата обаче представи съвсем различна версия. Според държавното обвинение по делото вече е разпитана млада жена, която твърди, че е била търсена с предложение да предоставя сексуални услуги срещу заплащане.

По думите на прокурор Георги Караченаков става дума за опит за вербуване на конкретно лице.

„Набиране на едно конкретно лице от женски пол с цел то да бъде мотивирано да предоставя сексуални услуги срещу заплащане“, посочи представителят на прокуратурата.

Според обвинението това представлява класически случай на опит за сводничество.

Следа към по-широка схема

Разследващите твърдят, че в мобилния телефон на обвиняемия са открити контакти на други жени, които също предстои да бъдат разпитани.

По предварителни данни част от тях са били изпращани на различни адреси за срещи с клиенти. Следователите работят по версия, че услугите са били организирани по предварително установен механизъм, а цените варирали между 120 и 180 евро на час.

Това е един от конкретните факти по делото, който прокуратурата използва като аргумент, че не става въпрос за единичен случай, а за изградена практика с ясна финансова цел.

Разследването тепърва трябва да установи колко лица са участвали в схемата, кой е организирал дейността и как са били разпределяни приходите.

Именно тук започва една от най-сложните части на делото – доказването на връзките между отделните обвиняеми и установяването на реалната структура на групата.

Ролята на шофьора

Сред задържаните има и лице, което според прокуратурата не е участвало пряко в организирането на услугите, но е изпълнявало логистични функции.

Обвинението твърди, че мъжът е превозвал жените до адресите, на които са били изпращани.

Прокурор Валентин Добрев заяви, че предстои подробно изследване на финансовото състояние на обвиняемия.

Разследващите ще проверяват както официалните му доходи, така и контактите му с други лица от обкръжението на групата.

Подобен подход е характерен за разследванията на предполагаеми престъпни схеми, тъй като често именно движението на паричните средства дава най-ясна представа за ролята на отделните участници.

Обвинения за отвличане, изнудване и заплахи

Съдът остави зад решетките и Красимир Алексиев, както и Росен Иванов.

Според обвинението срещу Алексиев има данни за отвличане и изнудване, докато Иванов е разследван за принуда и отправяне на заплахи.

По време на съдебното заседание стана ясно, че двамата са били обект на предишни наказателни производства.

Единият е бил осъден преди три години по дело за така наречените „фалшиви книжки“, а другият е имал присъда за управление на автомобил без свидетелство за правоуправление. Впоследствие обаче е бил реабилитиран.

Тези обстоятелства не представляват доказателство за настоящите обвинения, но често се разглеждат от съда при оценката на риска от укриване или извършване на ново престъпление.

Кои са „Калашниците“?

Макар името на групата да се споменава все по-често през последните дни, въпросът какво точно представляват „Калашниците“ остава отворен.

Според разследващия журналист Кирил Борисов лицата около групата са попадали в полезрението на полицията поне през последната година и половина.

Той посочва, че човекът, сочен за формален лидер – известен като Пешо Калашника – е бил обект на предишни разследвания.

По думите на Борисов срещу него е имало дело за сводничество, приключило със споразумение с прокуратурата. Преди това той е бил санкциониран и за шофиране след употреба на кокаин.

Любопитен детайл е, че към настоящия момент името му не фигурира сред обвиняемите по последната акция.

Това поражда въпроси дали разследването е насочено към по-широк кръг лица или прокуратурата е избрала различна стратегия при изграждането на обвинителната конструкция.

Демонстрация на лукс вместо конспирация

Според Кирил Борисов една от особеностите на групата е начинът, по който нейни представители са присъствали в социалните мрежи.

Снимки с луксозни автомобили, демонстрация на скъпи покупки и показен начин на живот са били част от публичния им образ.

Това според него е нетипично за класическите организирани престъпни структури.

Исторически погледнато, утвърдените криминални организации избягват излишната публичност и се стремят да останат извън общественото внимание. Показността носи риск от засилен интерес както от страна на полицията, така и от страна на финансовите институции.

„Тази тяхна престъпна дейност е на много ниско ниво. В случая с „Калашниците“ говорим за момчета от крайните квартали, които са се видели в малко пари и са решили да изкарват повече, като се правят на бандити“, коментира журналистът.

Той допълни, че реакцията на институциите показва промяна в подхода към подобен тип групи, които често използват социалните мрежи за влияние, демонстрация на статус и привличане на нови участници.

Защо операцията има по-широко значение

Последната акция не е просто поредната полицейска операция в криминален квартал на столицата.

Тя показва тенденция, която експертите по сигурността наблюдават през последните години – формирането на малки, неформални групи без строга йерархия, които се занимават едновременно с различни незаконни дейности.

За разлика от класическите престъпни организации от миналото, тези структури често се изграждат около лични контакти, квартални връзки и влияние в социалните мрежи.

Именно това ги прави по-трудни за категоризиране, но не непременно по-малко опасни.

Когато към заплахите и рекета се добавят данни за експлоатация на жени и възможни елементи на трафик на хора, обществената чувствителност към подобни случаи закономерно нараства.

От гледна точка на правоохранителните органи, успехът на разследването няма да се измерва само с броя на арестуваните. Много по-важно ще бъде дали обвиненията ще издържат в съда и дали ще бъдат доказани по безспорен начин.

Разследването продължава

След спецоперацията бяха задържани общо 52 души, свързвани по различен начин с обкръжението на „Калашниците“. Само част от тях обаче са привлечени като обвиняеми към този момент.

Очаква се през следващите седмици да бъдат назначени нови експертизи, да бъдат разпитани свидетели и да се анализира информация от иззети мобилни устройства.

Това означава, че картината по делото далеч не е завършена.

Докато съдът преценява доказателствата по отделните обвинения, случаят вече се превърна в един от най-коментираните криминални сюжети в София това лято. А дали „Калашниците“ са действително организирана престъпна група или сбор от хора, обединени около отделни незаконни дейности, ще стане ясно едва когато разследването навлезе в следващата си фаза.

Източник: Блиц

Автор: Борис Пенчев – редактор на Novinite24.bg