Бели или кафяви, свободни или клетъчни: истината за яйцата, която рядко стига до етикета

Цветът на черупката не определя качеството, а разликите между начина на отглеждане на кокошките продължават да предизвикват спорове сред потребителите

Яйцето е сред най-купуваните храни в българските магазини. Присъства почти ежедневно на трапезата – за закуска, в сладкиши, в салати или просто сварено набързо. И въпреки че изглежда като един от най-познатите продукти, около него продължават да съществуват немалко заблуди.

Защо едни яйца са бели, а други кафяви? По-здравословни ли са яйцата от свободно отглеждани кокошки? Колко яйца е разумно да консумира човек и има ли значение дали се варят в яйцеварка или в обикновена тенджера?

Това са въпроси, които редовно се появяват както в социалните мрежи, така и в разговорите между потребители, особено в периоди на поскъпване на храните, когато изборът в магазина става все по-внимателен.

Първата голяма разлика започва още от начина, по който са отгледани кокошките.

В Европейския съюз яйцата се маркират със специален код. Първата цифра показва системата на отглеждане. Код 3 означава клетъчно отглеждане, 2 – подово, 1 – свободно отглеждане, а 0 – биологично производство.

Клетъчно отглежданите кокошки прекарват живота си в специално оборудвани клетки. Това позволява по-ниски производствени разходи и по-голяма ефективност. Именно затова тези яйца обикновено са и най-достъпни като цена.

При свободното отглеждане птиците имат достъп до открити пространства и могат да се движат значително повече. Производителите и организациите за защита на животните често посочват, че този модел осигурява по-добро благосъстояние на кокошките.

За потребителя обаче въпросът е дали това влияе върху качеството на яйцето.

Отговорът не е толкова категоричен, колкото често се представя в рекламите.

Изследвания през последните години показват, че хранителната стойност на яйцата остава много сходна независимо от начина на отглеждане. Белтъчините, основните витамини и минерали присъстват в близки количества. Възможни са известни разлики в съдържанието на омега-3 мастни киселини и някои витамини, когато кокошките получават по-разнообразна храна или имат достъп до естествена среда, но те не са толкова големи, че да превърнат едното яйце в „суперхрана“, а другото – в по-нисокачествен продукт.

Според специалисти по хранене по-голямото значение има общият хранителен режим на човека, а не изборът между клетъчно и свободно отглеждани яйца.

Темата за цвета на черупката също продължава да поражда митове.

Мнозина са убедени, че кафявите яйца са по-натурални или по-богати на хранителни вещества. В действителност цветът зависи почти изцяло от породата на кокошката.

Кокошките с бели ушни лобове обикновено снасят бели яйца, а тези с червеникави ушни лобове – кафяви. Съществуват дори породи, които снасят синкави или зеленикави яйца.

Самото съдържание на яйцето обаче практически не се влияе от цвета на черупката.

Причината кафявите яйца често да са по-скъпи е свързана с особеностите на породите, които ги снасят. Те обикновено са по-едри птици и консумират повече фураж, което увеличава производствените разходи.

Това означава, че по-високата цена невинаги е знак за по-високо качество.

Що се отнася до здравословния аспект, яйцата преживяха сериозна промяна в общественото възприятие през последните десетилетия.

Дълго време те бяха обвинявани за високия холестерол. Днес научният консенсус е значително по-нюансиран. За повечето здрави хора умерената консумация на яйца не увеличава съществено риска от сърдечносъдови заболявания.

Едно яйце съдържа около 6 до 7 грама висококачествен протеин, както и важни хранителни вещества като витамин D, витамин B12, селен и холин – елемент, който играе роля за мозъчната функция.

Колко яйца е добре да ядем?

Универсален отговор няма. За здрави възрастни хора консумацията на едно яйце дневно се счита за напълно нормална. Много специалисти приемат и по-висок прием в рамките на балансиран хранителен режим.

Спортисти, физически активни хора и хора с повишени нужди от белтъчини често консумират повече яйца без негативни последици.

Лекарите обаче препоръчват хората със специфични заболявания, особено свързани с липидния профил, диабет или сърдечносъдови проблеми, да обсъждат индивидуалния си режим със специалист.

Практическите въпроси около варенето на яйцата се оказват почти толкова дискутирани, колкото и хранителната им стойност.

Една от най-честите домашни битки е беленето.

Всеки е попадал на яйце, чиято черупка се разпада на десетки малки парченца и отнася половината белтък със себе си.

Причината обикновено не е в уменията на човека, а във възрастта на яйцето.

Колкото по-прясно е яйцето, толкова по-трудно се бели. С течение на времето вътрешната мембрана леко се отделя от белтъка и премахването на черупката става по-лесно.

Затова много готвачи предпочитат яйца, престояли няколко дни в хладилника, когато планират да ги варят твърдо.

След сваряване друг полезен трик е незабавното охлаждане в ледена вода. Рязкото спадане на температурата подпомага отделянето на черупката и значително улеснява беленето.

Спор има и около начина на варене.

Яйцеварките стават все по-популярни в българските домакинства, особено сред хората с натоварено ежедневие. Те предлагат автоматично изключване и по-прецизен контрол върху степента на сваряване.

При класическото варене в тенджера резултатът зависи повече от времето и вниманието на готвещия.

Специалистите по хранене обаче са категорични по един въпрос – няма съществена разлика в хранителната стойност между яйце, сварено в яйцеварка, и яйце, сварено по традиционния начин.

Разликата е единствено в удобството.

Ако времето и постоянният резултат са важни, яйцеварката има своите предимства. Ако човек приготвя яйца от време на време, тенджерата върши същата работа.

На фона на растящия интерес към произхода на храните темата за яйцата придобива все по-широк обществен контекст. Потребителите вече не гледат само цената на етикета. Все повече хора се интересуват как е произведена храната, какви условия са осигурени на животните и как това влияе върху околната среда.

Тази тенденция се наблюдава в цяла Европа, а българският пазар постепенно следва същата посока. Големи търговски вериги разширяват асортимента си от яйца от свободно и биологично отглеждане, макар че клетъчно произведените яйца продължават да заемат значителен дял заради по-ниската си цена.

За мнозина изборът между различните видове яйца вече е не само въпрос на хранене, а и на лична позиция.

В крайна сметка най-големият мит вероятно остава убеждението, че кафявото яйце е автоматично по-добро от бялото или че по-скъпият продукт непременно е по-полезен. Истината е по-проста. Цветът на черупката е въпрос на генетика, а хранителната стойност зависи от редица фактори, които не могат да се видят с просто око.

За потребителя най-разумният подход остава информираният избор – да чете обозначенията върху опаковката, да съобразява покупките си със собствения бюджет и да помни, че едно добре приготвено яйце продължава да бъде сред най-пълноценните и достъпни храни на масата.

Автор: Николай Радев – главен редактор на Novinite24.bg