Големите банки под обстрел: Нова вълна от инвестиционни измами оставя хора без достъп до спестяванията им

Престъпници се представят за финансови консултанти, брокери и банкови служители, за да поемат контрол над мобилното банкиране на потребители. Банки предупреждават за все по-сложни схеми, при които жертвите сами предоставят достъп до сметките си, убедени, че правят „печеливша инвестиция“.

През последните месеци сигналите за модерни финансови измами в България растат тревожно. Потърпевшите не са само възрастни хора или потребители без опит в интернет. Сред измамените има млади професионалисти, собственици на малък бизнес, дори хора с добри финансови познания.

Общото между случаите е едно – схемата е внимателно изградена, психологически прецизна и често изглежда напълно легитимна.

От екипа на УниКредит Булбанк предупреждават, че престъпниците вече не разчитат на груби фалшиви имейли и очевидни измами. Напротив – комуникацията изглежда професионално, използват се реални имена на компании, копират се сайтове на инвестиционни платформи, а разговорите по телефона напомнят на истински финансови консултации.

В някои случаи измамниците дори познават част от личните данни на жертвата още преди първия контакт.

Сценарият обикновено започва с телефонно обаждане, съобщение в социалните мрежи или реклама в интернет. Обещанието е почти винаги едно и също – „бърза печалба“, „сигурна инвестиция“, „достъп до международни пазари“ или „възможност, която не трябва да се изпуска“.

Често се споменават инвестиции в криптовалути, акции на големи технологични компании, петрол, злато или изкуствен интелект. Понякога рекламите използват и лицата на известни личности без тяхно знание. Потребителят оставя телефонен номер, а след това започва същинската част на схемата.

„Консултантът“ звъни почти веднага.

Говори спокойно, уверено и убедително. Обяснява как работи платформата, какви печалби могат да се постигнат и колко лесно става всичко. В началото сумите са малки – 200 или 500 лева. Целта е човекът да се почувства комфортно.

След това измамата преминава на следващо ниво.

На жертвата се обяснява, че трябва да инсталира приложение за „съдействие“ или „дистанционна помощ“. Именно тук много хора допускат фаталната грешка. Инсталират програма за отдалечен достъп до телефона или компютъра си, без да осъзнават, че така на практика предоставят пълен контрол върху устройството си.

През това време престъпниците насочват вниманието към „инвестиционния профил“, фалшиви графики и виртуални печалби. На екрана започват да се появяват уж реализирани доходи. Сметката „расте“. Печалбата изглежда реална.

Това е моментът, в който много хора започват да вярват, че наистина печелят.

От банката предупреждават, че именно тогава измамниците се опитват да получат достъп до онлайн банкирането. Под претекст за „верификация“, „активиране на печалбата“ или „потвърждение на инвестицията“ жертвата бива подканена да въведе кодове, пароли или да потвърди операции през мобилното приложение на банката си.

На практика потребителят сам одобрява преводи към сметки, контролирани от престъпниците.

В някои случаи сумите се източват на части, за да не се предизвика незабавно съмнение. В други – сметките се изпразват буквално за минути.

Според банкови експерти измамниците често действат под силен психологически натиск. Казват, че „офертата е ограничена“, че „пазарът се движи бързо“ или че „трябва да се реагира веднага“. Жертвата няма време да мисли спокойно.

Именно това прави схемата толкова опасна.

Тя не разчита само на технически трикове. Разчита на доверие, емоция и желание за бърза печалба. В условията на високи цени, несигурност и постоянни реклами за лесни доходи много хора са склонни да рискуват.

Финансовите измами в Европа през последните години се развиват с изключителна скорост. Данни на Европейския банков орган показват, че социалното инженерство и т.нар. investment scams вече са сред най-бързо растящите форми на дигитална престъпност. България не прави изключение.

Самите банки инвестират сериозни средства в защита на системите си, но проблемът често възниква извън тях – когато клиентът доброволно предостави достъп или потвърди операция.

Това прави разследването трудно, а възстановяването на средствата – несигурно.

От УниКредит Булбанк подчертават, че никога не изискват от клиентите си да предоставят пароли, ПИН кодове или еднократни кодове по телефона. Банката не иска и инсталиране на приложения за дистанционен достъп.

Експертите съветват при подобно обаждане разговорът да бъде прекратен незабавно. Ако човек има съмнение, трябва сам да потърси банката през официалните канали, а не чрез номера, от който е получил обаждането.

Особено внимание трябва да се обръща и на рекламите в социалните мрежи. Част от тях изглеждат професионално изработени, с лога на известни компании и убедителни видеа. Някои сайтове дори копират дизайна на реални инвестиционни платформи почти едно към едно.

Проблемът е, че измамата невинаги се разпознава веднага.

Има случаи, при които жертвите разбират какво се е случило чак когато опитат да изтеглят „печалбата“ си. Тогава комуникацията внезапно спира. Телефоните вече не отговарят. Платформата изчезва. А парите са прехвърлени през няколко различни сметки, често извън страната.

Разследващи от сектора за киберпрестъпления признават, че тези схеми стават все по-трудни за проследяване. Организират се от международни мрежи, използват виртуални централи и постоянно сменят сайтове, телефони и банкови сметки.

В същото време броят на хората, които управляват финансите си основно през телефон, расте. Онлайн банкирането отдавна е ежедневие, а това означава и по-голяма зависимост от дигиталната сигурност.

Преди години измамниците търсеха достъп до банкови карти. Днес целта е самото мобилно устройство.

Ако получат контрол върху телефона, те на практика получават ключ към банковите приложения, имейла, съобщенията и кодовете за потвърждение.

Затова специалистите препоръчват няколко сравнително прости, но важни правила – никога да не се инсталира софтуер по указания на непознат човек, да не се споделят кодове за потвърждение и да не се одобряват банкови операции, които не са лично инициирани от клиента.

Дори кратко колебание може да спаси спестяванията на човек.

Темата има и по-широк обществен ефект. Подобни измами постепенно подкопават доверието в дигиталните услуги. Част от потребителите започват да гледат с подозрение на онлайн банкирането, въпреки че самите банкови системи в повечето случаи остават защитени.

Това поставя банките в сложна позиция – от една страна насърчават дигитализацията, а от друга трябва постоянно да обучават клиентите си за новите рискове.

Именно информираността се оказва най-силното оръжие срещу подобни схеми.

Защото технологиите се развиват бързо, но измамниците се адаптират още по-бързо. А когато обещанието за лесни пари звучи прекалено добре, вероятността да е капан обикновено е голяма.

Автор: Николай Радев – главен редактор на Novinite24.bg