Новите управляващи подготвят по-строги правила за търговските вериги и по-сериозен надзор върху пазара

Кратко въведение:
Правителството подготвя сериозни промени в законодателството, свързано с контрола върху цените, двойното обозначаване в левове и евро и ограничаването на нелоялните търговски практики. Част от мерките включват удължаване на Закона за еврото с още една година след 8 август, по-високи санкции за нарушения и разширяване на „черния списък“ с нелоялни практики. Управляващите обаче подчертават, че няма да въвеждат административен таван на цените или надценките.

Удължаването на Закона за еврото влиза в центъра на икономическата политика

Новото правителство подготвя законодателен пакет, насочен към ограничаване на спекулативното поскъпване и повишаване на прозрачността при формирането на цените. Част от него е удължаването на действието на Закона за еврото с още една година след 8 август, съобщи депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов.

Това означава, че големите търговски вериги с оборот над 10 млн. евро ще продължат да бъдат задължени да изписват цените едновременно в левове и евро. Запазва се и изискването за предоставяне на обосновка при рязко повишаване на цените на определени стоки.

Според управляващите целта е да се избегне повторение на сценарии, наблюдавани в други европейски държави преди въвеждането на еврото — периоди, в които част от бизнеса използва прехода за скрито увеличение на цените.

Темата за поскъпването остава особено чувствителна за българските домакинства. Само за последните години цените на храните, услугите и основните потребителски стоки нараснаха значително, а инфлацията продължава да бъде сред основните тревоги на хората.

Двойни глоби, но без таван на цените

Една от най-сериозните промени е увеличаването на санкциите. Глобите по Закона за еврото ще бъдат удвоени, като идеята е контролът да стане по-ефективен и санкциите да имат реален превантивен ефект.

Въпреки това управляващите подчертаха, че не се обсъжда въвеждане на административен таван на цените или фиксиране на максимални надценки. Според Константин Проданов подобна мярка би могла да изкриви пазара и да доведе до недостиг на определени стоки.

Това е важен сигнал към бизнеса, тъй като през последните месеци имаше опасения, че държавата може да пристъпи към по-драстични ограничения по примера на някои страни в Източна Европа.

Вместо директна намеса в ценообразуването, кабинетът залага на засилен контрол, прозрачност и по-строги санкции при доказани злоупотреби.

Спекула или реален ръст на разходите?

При представянето на мерките депутатът Явор Гечев направи разграничение между обективните икономически фактори и спекулативното поскъпване.

По думите му високите цени на горивата, международните конфликти и проблемите във веригите на доставки са сред основните причини за увеличените разходи на бизнеса. В същото време обаче съществуват и случаи, при които определени търговци използват пазарната ситуация за необосновано увеличение на цените.

Именно затова в новите законодателни предложения се въвежда понятието „доказване на прекомерно висока цена“. Това е сравнително нов механизъм за българското законодателство и вероятно ще бъде сред най-дискутираните текстове.

Очаква се контролните органи да могат да анализират дали дадено поскъпване е икономически оправдано или представлява злоупотреба с пазарно положение.

Експерти коментират, че това ще изисква сериозна методология и внимателен подход, тъй като границата между свободното ценообразуване и спекулата често е трудна за доказване.

„Черният списък“ с нелоялни практики нараства от 13 на 33

Сериозна промяна се предвижда и при нелоялните търговски практики. Списъкът с нарушения, известен като „черния списък“, ще бъде разширен от 13 на 33 позиции.

Новите текстове ще засегнат както отношенията между търговци и доставчици, така и практиките към крайните потребители.

Сред обсъжданите нарушения са:

• подвеждащо формиране на промоции;
• изкуствено надуване на цени преди намаление;
• забавени плащания към доставчици;
• необоснован натиск върху производители;
• непрозрачни договорни условия.

Това е особено важно за българските производители на храни, които от години се оплакват от силен натиск от страна на големите търговски вериги.

Според икономисти именно концентрацията на пазара позволява в определени случаи диктуване на условия, които поставят по-малките доставчици в неизгодна позиция.

Какво представлява регистърът на проследимост?

Втората голяма промяна е създаването на т.нар. регистър на проследимостта. Той ще обхваща търговията на едро и движението на стоките по цялата верига — от производителя до магазина.

Идеята е чрез дигитална система държавата да има по-ясна информация за:

• произхода на стоките;
• движението на продукцията;
• ценообразуването по веригата;
• потенциални нарушения;
• качеството на храните.

Управляващите твърдят, че новият механизъм няма да създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като голяма част от информацията и в момента съществува в счетоводните и логистичните системи на компаниите.

Допълнителен ефект от системата ще бъде и по-лесното откриване на некачествени или рискови продукти. При съмнения за проблем дадена партида ще може да бъде проследена много по-бързо.

Това е модел, който вече се използва в различни форми в редица европейски държави, особено в хранителния сектор.

Германски модел срещу „съвместно монополно положение“

Една от най-интересните идеи в подготвяните промени е заимстването на елемент от германското законодателство — т.нар. „съвместно монополно положение“.

Това е механизъм, при който няколко компании могат да бъдат разглеждани като доминиращ фактор на пазара дори когато формално не представляват монопол.

Причината е, че в някои сектори няколко големи играча могат да влияят върху цените и условията почти по същия начин, както един монополист.

Подобна практика се наблюдава в много европейски държави, особено в секторите:

• хранителна търговия;
• горива;
• телекомуникации;
• фармация.

Именно концентрацията в търговията с храни често е обект на критики от производители и потребителски организации.

Според икономически анализи в България голяма част от пазара на дребно е концентриран в ограничен брой големи вериги, което дава сериозна пазарна сила.

Защо двойното обозначаване на цените е толкова важно?

Една от основните цели на двойното изписване в левове и евро е защита на потребителите в период на подготовка за приемане на единната европейска валута.

Тази практика се използва във всички държави от еврозоната преди преминаването към евро. Тя позволява на хората:

• по-лесно да сравняват цените;
• да следят дали има необосновано поскъпване;
• да свикнат с новата валута;
• да избегнат подвеждащи търговски практики.

В Хърватия например двойното обозначаване беше въведено месеци преди приемането на еврото и остана известно време след това. Въпреки контрола, страната отчете сериозен обществен дебат за ръст на цените в определени сектори.

Именно този опит кара българските власти да подхождат по-предпазливо и да удължат действието на закона.

Бизнесът вероятно ще реагира остро

Очаква се част от работодателските организации да реагират критично на предложенията.

Най-честите опасения на бизнеса са:

• прекомерен контрол;
• риск от административен натиск;
• неясни критерии за „прекомерно висока цена“;
• възможност за субективни санкции.

Търговските вериги вероятно ще настояват за ясни методики и предвидими правила, особено при проверките на контролните органи.

От друга страна потребителските организации настояват именно за по-строг надзор, тъй като според тях част от ценовите увеличения през последните години не могат да бъдат обяснени само с инфлация и разходи.

Какво следва?

Предложенията тепърва ще бъдат оформени като конкретни законодателни текстове и внесени за обсъждане в парламента.

Очакват се сериозни дебати около:

• правомощията на контролните органи;
• начина за доказване на спекула;
• защитата на конкуренцията;
• административната тежест за бизнеса.

Темата вероятно ще се превърне в един от ключовите икономически сблъсъци през следващите месеци, тъй като засяга едновременно потребители, търговски вериги, производители и държавата.

Заключение

Подготвяните промени около Закона за еврото показват, че държавата се готви за по-активна роля в контрола върху пазара в чувствителен икономически период. Управляващите се опитват да намерят баланс между свободния пазар и защитата на потребителите, без да стигат до директно регулиране на цените.

Дали мерките ще доведат до реално ограничаване на спекулата или ще създадат ново напрежение между държавата и бизнеса, ще стане ясно след приемането на законовите промени. Още отсега обаче е ясно, че темата за цените и подготовката за еврото ще остане сред най-важните обществени въпроси през следващата година.

След години на инфлация и несигурност обществото очаква не просто нови закони, а реален ефект върху ежедневните разходи на хората.

Източник: Министерство на финансите

Автор: Николай Радев – главен редактор на Novinite24.bg