400 декара държавна земя изчезват на хартия: разследване във Варна повдига въпроси за имотна схема с документи от 1944 година

Следите водят от стари нотариални актове до апетитни терени край морето, фирми с влияние и прекратено разследване

Четиристотин декара държавна земя край Варна са преминали в частни ръце чрез документи, за които съществуват сериозни съмнения, че са неистински. Това са точно 66 футболни игрища! Това показва разследване на журналистката Генка Шикерова в предаването „Дневен ред“, което хвърля светлина върху схема, развивана години наред и обхващаща нотариуси, кадастрални процедури, подставени лица и последващи сделки за милиони левове.

Става дума за терени с изключително висока стойност, разположени в район, където всеки квадратен метър земя е предмет на сериозен инвестиционен интерес. Според представените документи началото на историята се намира десетилетия назад – през 1944 година. Именно тогава са издадени нотариални актове, които по-късно се превръщат в основа за претенции върху земи, които дотогава се водят държавна собственост.

Разследването поставя въпроса дали държавата е била лишена от огромен ресурс чрез добре организирана схема, в която административни процедури са използвани за узаконяване на спорни претенции.

Документи от миналия век и земя за милиони

В основата на казуса стоят нотариални актове, представяни като издадени преди повече от 80 години. Именно чрез тях започва процесът по възстановяване и последващо прехвърляне на собственост върху големи поземлени масиви.

Според показаните в разследването данни редица обстоятелства пораждат съмнения относно автентичността на въпросните документи. Въпреки това те успяват да послужат като основание за вписвания, промени в кадастралните регистри и последващи сделки.

Особено впечатление прави скоростта, с която земите преминават през няколко различни собственици. В много подобни случаи подобна практика се използва за затрудняване на проследяването на първоначалния произход на собствеността.

След няколко прехвърляния част от имотите се оказват свързани с дружества, за които се твърди, че имат връзка с добре познат варненски бизнесмен. В публичното пространство се споменава и името на популярна певица от морската столица чрез участие във фирмени структури или собственост върху дружества, придобили част от спорните терени.

Самото притежаване на имоти не представлява нарушение на закона. Въпросите възникват около начина, по който земята е достигнала до крайните собственици и дали първоначалните документи са били законни.

Ролята на „бушоните“

Една от най-любопитните части на схемата засяга хора от малки населени места във Врачанско. Имена на лица от Бяла Слатина и село Търнава се появяват в различни етапи на сделките.

По данни от разследването тези хора са се оказали собственици или прехвърлители на активи, чиято стойност многократно надхвърля финансовите възможности на средностатистическия жител на подобни населени места.

В практиката на разследващите органи подобни фигури често се наричат „бушони“ – хора, които формално се водят собственици или участници в сделки, докато реалният контрол се упражнява от други лица.

Подобен механизъм не е непознат за българските институции. През последните две десетилетия множество разследвания за данъчни измами, източване на дружества и спорни имотни сделки са показвали сходен модел – лица без значителни доходи внезапно се оказват притежатели на активи за милиони.

Кадастърът като ключов елемент

За да може един спорен документ да произведе реален ефект, той трябва да намери отражение в официалните регистри.

Именно тук възникват въпросите за действията на кадастралните служби.

В разследването се разглежда как спорните документи постепенно се превръщат в официални записи, които впоследствие служат като основа за нови сделки и вписвания.

Юристи отдавна предупреждават, че след като една информация бъде въведена в кадастралната система и остане необжалвана достатъчно дълго време, нейното оспорване става значително по-трудно и скъпо.

На практика една първоначална грешка или злоупотреба може да бъде мултиплицирана чрез последващи административни действия и да придобие привидна законност.

Нотариалната заверка – последната бариера

Друг въпрос, който разследването поставя, е свързан с работата на нотариусите.

Всяка сделка с недвижим имот преминава през нотариална процедура. Макар нотариусът да не е разследващ орган, той има задължение да проверява редица обстоятелства около представените документи.

Случаят повдига въпроса дали са били налице достатъчно сигнали за съмнение и дали е следвало да бъдат извършени допълнителни проверки преди удостоверяване на последващите сделки.

Това е чувствителна тема, защото нотариалната система е един от фундаментите на правната сигурност при собствеността върху недвижими имоти.

Защо случаят засяга всеки гражданин

На пръв поглед спорът изглежда като конфликт между държавата и частни фирми. Реалният обществен ефект обаче е значително по-голям.

Когато държавна земя премине в частни ръце чрез съмнителни механизми, обществото губи актив, който принадлежи на всички данъкоплатци.

Подобни терени могат да бъдат използвани за инфраструктура, обществени обекти, зелени площи или бъдещи инвестиции в полза на местната общност.

Във Варна темата има особена чувствителност. Морската столица години наред е сцена на ожесточени спорове за застрояване, промяна на предназначението на земи и придобиване на атрактивни терени в крайбрежните райони.

Местните жители неведнъж са поставяли въпроса защо обществени ресурси изчезват от публичния сектор, докато достъпът до зелени площи и свободни терени става все по-ограничен.

Прекратеното разследване

Особен интерес предизвиква и съдбата на прокурорската проверка.

Според информацията, представена в разследването, производството е било спряно по времето, когато Борислав Сарафов е заемал ръководна позиция в държавното обвинение.

Този факт неизбежно поражда въпроси дали всички налични данни са били анализирани докрай и дали институциите са използвали пълния набор от законови механизми за изясняване на случая.

Прекратяването на подобни проверки често оставя трайно съмнение в обществото, особено когато става дума за имоти с висока стойност и предполагаеми връзки с влиятелни икономически фигури.

По-големият проблем

Историята далеч не е само за едни 400 декара край Варна.

Тя показва колко уязвима може да бъде системата, когато няколко различни институции не успеят да засекат потенциална нередност навреме.

Ако документ със съмнителен произход може да премине през административни проверки, да бъде вписан в регистри, да послужи за сделки и в крайна сметка да доведе до придобиване на активи за милиони, проблемът надхвърля конкретния казус.

Става дума за доверието в цялата система за защита на собствеността.

Именно затова разследването на Генка Шикерова предизвика толкова силен обществен отзвук. Не само заради имената, които се споменават, а заради въпроса дали подобна схема би могла да се повтори отново.

Докато институциите не дадат изчерпателни отговори, съмнението ще остане. А при подобни случаи съмнението често се оказва най-тежката присъда за общественото доверие.

Източник: Youtube – Дневен ред – Генка Шикерова

Автор: Борис Пенчев – редактор на Novinite24.bg