Старинна метална мощехранителница от XVII век с гравирани орнаменти и надписи, върната в България след операция в Естония.

Мощехранителницата от 1645 г. е единствената открита вещ от големия обир в светата обител през 1999 г., докато десетки евангелия, кръстове и други реликви остават в неизвестност

Двадесет и седем години след дръзкия обир в Бачковския манастир една от най-ценните християнски реликви на обителта се появи в интернет – качена в естонски аукционен сайт с начална цена от 15 000 евро и описание, че представлява предмет от византийската епоха. Става дума за старинна мощехранителница от XVII век, изработена през 1645 година, с изписан върху нея дарителски надпис за манастира „Успение Богородично“. Благодарение на бързата намеса на Окръжна прокуратура – Пловдив, Министерството на културата и полицейските служби в България и Естония, търгът беше спрян навреме, а реликвата вече е върната на родна земя.

Историята на това завръщане звучи като криминален роман с отворен край. Сигналът за обявата в естонската онлайн платформа стига до държавното обвинение на 21 май 2026 г. Пловдивските прокурори незабавно образуват досъдебно производство за незаконно изнасяне на културна ценност извън територията на страната и задействат механизма на Европейската заповед за разследване. Реакцията на властите в Талин е светкавична – аукционът е прекратен, обявата е свалена, а светинята е иззета, преди цената ѝ да скочи до прогнозираните 25 000 евро или повече и да изчезне в някоя частна колекция в Западна Европа или Русия. На 11 ноември българска делегация официално прие реликвата в Талин и я прибра в България.

Големият обир от 1999 година и унищожените архиви

Заместник окръжният прокурор на Пловдив Анна Викова разкри любопитни и болезнени подробности около произхода на ценността. По време на кражбата в Бачковския манастир през 1999 година престъпниците са задигнали предимно музейни експонати, но именно тази мощехранителница е била единствената богослужебна утвар, с която монасите реално са извършвали свещенослужения в храма.

Заедно с нея преди близо три десетилетия от манастира изчезват още седем мощехранителници, около седем старинни евангелия и няколко престолни кръста с богат сребърен обков. До днес нито един от останалите предмети не е открит.

Още по-тревожен е институционалният детайл, който съпътства случая – оригиналният архив на държавното обвинение по разследването на кражбата от 1999 година отдавна е бил унищожен заради изтекла законова давност. Така днес разследващите практически не разполагат с първоначалните протоколи, огледи и свидетелски показания от края на 90-те години. Единственото безспорно доказателство за принадлежността на вещта се оказа самата тя – върху метала ясно личи името на ктитора, поръчал изработката ѝ за Бачковския манастир, както и точната година – 1645-а.

Според историческите сведения в тази мощехранителница са се съхранявали мощите на светите мъченици Кирик и Юлита. Към момента обаче остава загадка дали светините са били вътре в кутията в нощта на обира през 1999 година, или са били извадени преди това.

Черният пазар на църковни ценности: Защо 90-те години още ни преследват

Изплуването на бачковската реликва в Естония не е изолирана случайност, а симптом на една от най-тежките рани в опазването на българското културно-историческо наследство. Десетилетието след 1989 година остана в историята като време на масово разграбване на български църкви, манастири и археологически обекти.

Тогава десетки отдалечени храмове и манастирски музеи нямаха нито видеонаблюдение, нито сигнално-охранителна техника, а охраната често се свеждаше до възрастен клисар или един дежурен монах. Организирани канали за трафик на антики изнесоха хиляди икони, старопечатни книги, църковна утвар и златни накити през граница, като голяма част от тях потънаха в частни сбирки или преминаха през поредица от прекупвачи, за да се „изпере“ произходът им.

Тактиката на търговците на черния пазар е добре отработена – откраднатата вещ се държи скрита десетилетия наред, докато изтече наказателната давност и докато поколението полицаи и музейни работници, което я помни, се пенсионира. След това предметът се пуска на търг в чужда държава с умишлено общо описание – в случая като „византийска вещ“ – с надеждата, че никой няма да разпознае българския ктиторски надпис.

Какво следва за реликвата от 1645 година

В момента върнатата от Естония мощехранителница се съхранява под засилена охрана на сигурно място в България, докато приключат назначените исторически и реставрационни експертизи. След като специалистите потвърдят окончателно състоянието и автентичността ѝ, ценността ще може да се завърне там, където е принадлежала близо четири века – в Бачковския манастир.

Успешната операция между София и Талин доказва, че с развитието на дигиталните аукциони и международното полицейско сътрудничество светът стана твърде малък за трафикантите на антики. Дори когато съдебните архиви са унищожени от времето, дарителските надписи върху старите български светини продължават да говорят сами и да намират пътя си към дома.


Екип на Novinite24.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *