Семейство вечеря в ресторант без смартфони и разговаря на масата

Петнадесет ресторанта на италианския остров Сардиния започнаха едномесечен експеримент, в който семействата доброволно оставят смартфоните настрана по време на вечеря, за да разговарят истински.

Инициативата „На масата без екрани“ (A tavola senza schermi), подета от местния омбудсман за правата на децата Анна Кау, уцелва право в десетката един от най-видимите недъзи на съвременното общуване. Вместо да забият носове в екраните или да пускат детски филмчета на таблета, за да „кротнат“ малчуганите, клиентите в тези заведения получават специален комплект от Италианската федерация на педиатрите. В кутията има настолни игри, моливи за рисуване и въпроси, които да отключат разговор между родители и деца.

Както отбелязва председателят на местната ресторантьорска асоциация Емануеле Фронджа, телефонът отдавна се е превърнал в най-удобната „детегледачка“, а оживените някога трапези са потънали в неловко мълчание.

У нас: Между светещите екрани и вечния спор за цигарите

Ако този италиански модел звучи освежаващо, в България битката за нормална среда в заведенията има още един, доста по-остър и задимен фронт. Докато в Сардиния се опитват да изчистят масите от смартфони, у нас все още не можем да изчистим въздуха в ресторантите от цигарен дим и вейпове.

Българската реалност в петък вечер е добре позната на всеки. Влизаш в заведение, уж в закрита зала, но след 22:00 часа пепелниците магически се появяват по масите, а на съседната компания димят бездимни устройства и електронни цигари, сякаш законът не съществува. На този фон добавяме и стандартната родна картинка – четирима приятели на една маса, всеки вторачен в своя телефон, докато на съседната маса двегодишно дете вечеря пред пуснат на максимален звук анимационен клип.

Истината е, че у нас правилата за пушенето в закрити помещения съществуват на хартия още от 2012 година, но контролът често остава само пожелание. Ресторантьорите се оправдават, че ако изгонят пушачите, ще фалират. В същото време непушачите и семействата с малки деца редовно си тръгват с вмирисани дрехи и главоболие, без никой да се съобрази с тяхното право на чист въздух.

Възможна ли е промяна без солени глоби

Примерът от Сардиния показва нещо много важно – промяната на навиците работи най-добре, когато не идва само с размахване на пръст, а предлага реална алтернатива и уют. Италианските ресторантьори не са задължени със закон да конфискуват телефоните на входа. Те просто са усетили, че хората имат нужда от причина да вдигнат поглед от екрана.

В България обаче сме на етап, в който и двете неща вървят ръка за ръка. За да се превърне ходенето на ресторант отново в истинско удоволствие, ни трябва както строг и безкомпромисен контрол срещу пушенето на закрито, така и малко повече култура на масата. Защото вкусната храна и добрата компания губят смисъла си, когато не можеш да видиш човека срещу себе си от дим, а той не те чува, защото гледа поредното видео в мрежата.


Екип на Novinite24.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *