Свлачището под асфалта: Как Кабакум потъва в бетон и подпочвени води

Близо три десетилетия след апокалиптичното срутване край Варна, огромни хотелски комплекси никнат върху движещата се земя, а общинските ремонти маскират частни интереси.

Преди почти тридесет години, на 1 април 1997 г., земята в местността Кабакум край Варна буквално се разцепи и тръгна към морето, оставяйки след себе си потресаваща гледка на разрушение. Тогава природната стихия изцяло унищожи или увреди фатално между 57 и над 100 сгради и постройки, пренареждайки брутално релефа на района и засягайки огромна площ от над 200 декара. Тонове земна маса тогава погребаха под себе си над 400 метра от панорамния път Варна – Златни пясъци заедно с цялата прилежаща инфраструктура. Днес обаче, паметта за това бедствие изглежда напълно заличена от строителния блясък на нови, огромни сгради, издигнати директно върху опасния склон.

Настъплението на багерите в района не е спирало, а една от най-мащабните структури – огромен комплекс с хотел и казино – вече е почти завършена. През май 2025 г. кметът на Варна Благомир Коцев лично се похвали в социалните мрежи с разширяването на пътното платно, което осигурява единствения достъп до плаж Кабакум. В официалните съобщения проектът бе представен като дългоочаквано облекчение за туристите и жителите, тъй като дотогава две коли трудно са се разминавали на мястото. Това, което местната власт спести на обществеността обаче, е фактът, че това разширяване на инфраструктурата се случва тъкмо в краката на новостроящия се мастодонт, обслужвайки индиректно неговия бъдещ огромен трафик.

Наблюдателни граждани и местни жители, които познават спецификата на терена от десетилетия, изразяват сериозна тревога в социалните мрежи. Те припомнят, че парцелът, върху който в момента се издига тежката стоманобетонна конструкция, винаги е бил дрениран от силни подпочвени води. Преди началото на изкопните работи мястото редовно е приличало на кална река от постоянно течащите извори. Още по-притеснителното е, че тези води не са спрели и до днес, а се просмукват и текат по асфалта около самата ограда на обекта, превръщайки се в скрита бомба със закъснител.

Информационната табела на обекта издава мащаба на инженерния компромис. Разрешителното за строеж е от лятото на 2020 г., а самият проект включва изграждането на „укрепително съоръжение – заклинена шлицова стена“ и сложна „отводнителна канализационна система за повърхностни води“. Строителството се изпълнява в рамките на 36 месеца, но въпросът, който вълнува варненци, е дали каквато и да е изкуствена стена може да спре милионите тонове земна маса, когато под нея продължава да тече вода.

В дългосрочен план строителството върху активни или затихнали свлачища носи огромен риск. Подпочвените води действат като смазка между различните земни пластове. Когато върху подобен терен се стовари бруталното тегло на многоетажен хотелски комплекс, статичното натоварване се увеличава неимоверно. Хидрогеолози предупреждават, че подсичането на склона за основи и промяната на естествения път на водите могат да активират свлачищния циркус за броени минути, особено при обилни дъждове или лек сеизмичен трус.

В международната практика застрояването на подобни терени е строго регулирано или напълно забранено. В държави като Япония, Италия или САЩ (в райони като Малибу, Калифорния), където свлачищните процеси са чести, съществуват публични дигитални карти на риска. Там строителството върху стари свлачища се разрешава по изключение само след десетилетни наблюдения, мащабно държавно отводняване и забиване на пилоти на огромна дълбочина до достигане на твърда скала, като инвеститорът носи персонална наказателна отговорност за всяко последващо разместване. В България обаче, укрепването често се прави „на парче“, колкото да се вземе Акт 16, след което отговорността се размива между институциите.

Казусът с Кабакум не е изключение, а опасен модел на поведение по цялото ни Черноморие. От „Трифон Зарезан“ до Алепу, апетитът към първа линия пред морето редовно заслепява здравия разум и законите на физиката. Потърпевши от това безразсъдство накрая винаги остават българските граждани. Ако земята под новия хотел тръгне отново към плажа, това не само ще застраши живота на почиващите, но и ще затвори единствения път до ивицата, а държавата и общината ще бъдат принудени да плащат милиони левове от парите на данъкоплатците за нови спешни укрепвания.

Можем да си припомним какво се случи с участък от пътя в Пампорово преди няколко месеца.

Финалният акцент в тази строителна драма е въпрос на време. Природата има свойството да си прибира обратно това, което е нейно, независимо колко дебел е бетонът и колко влиятелен е инвеститорът. Пътят към плажа на Кабакум може и да е разширен за улеснение на новия комплекс, но докато под него продължават да текат неотводнени подземни реки, асфалтът остава просто временен капак върху една движеща се бездна.

Екип на Novinite24.bg