„Това е онзи без спирачките“: Хроничният абсурд зад мантинелата на „Цариградско шосе“

Репликата на един софийски шофьор след тежката катастрофа с линия 204 оголи публичната тайна в столичния градски транспорт – по улиците се движат подвижни ковчези, за чиито дефекти се знае предварително.

„Това е онзи без спирачките.“ Кратко, хладнокръвно и зловещо. Това не е реплика от холивудски екшън за повреден влак беглец, а реалните думи на софийски шофьор, изречени по радиостанцията към диспечерите мигове след като управляваният от него автобус по линия 204 помете стоманената мантинела на бул. „Цариградско шосе“ и навлезе в насрещното движение. Думи, чути и цитирани от очевидеца Димитър Манлиев, които превръщат днешния инцидент от „непредвидима техническа авария“ в поредната хроника на едно предизвестено безхаберие.

Катастрофата стана малко преди 14:00 часа в района след спирката на окръжна болница „Света Анна“. В разгара на деня, превозното средство губи контрол, изпреварва друг автобус с висока скорост, прелита през разделителната ивица и навлиза в насрещното платно, където се движат стотици леки автомобили. Чист късмет, бърза реакция на останалите участници в движението и часовият пояс спасиха София от десетки трупове на асфалта. Равносметката на Спешна помощ този път е четирима леко пострадали, изпратени за прегледи в ИСУЛ и „Пирогов“. Но въпросът, който остава да виси със страшна сила над столицата, е: на какво всъщност се возим?

Пътнически коментари и усещането за неуправляем снаряд

Пътуващите в автобуса описват ситуацията като истински кошмар на колела. Машината се е движела нетипично бързо за буслентата, изглеждайки напълно неуправляема отстрани. Според разказите на хората вътре, шофьорът е направил всичко възможно да спре и да избегне челен сблъсък с трафика, но спирачната система просто е отказала да реагира.

Направило впечатление и друго – превозното средство е било изключително старо. Докато Столична община редовно рапортува за милионни инвестиции в нови, екологични електробуси и модерни газови машини, реалността по дългите и натоварени линии като 204, свързваща крайните квартали „Дружба“ и „Борово“, често е съвсем различна. Там все още се търкалят амортизирани машини, чието място отдавна е в депото за скрап.

Разчистването на трасето и изтеглянето на тежката машина отне близо три часа, през които едно от най-важните транспортни сърца на София остана напълно парализирано. Движението беше възстановено едва след 17:30 часа, но институционалното мълчание около състоянието на автопарка тепърва ще предизвиква трусове.

Публичната тайна: Знаело ли се е за дефекта?

Ако цитираните от очевидци думи на водача „Това е онзи без спирачките“ се потвърдят официално от разследването, случаят автоматично излиза от графата „пътнотранспортно произшествие“ и влиза в Наказателния кодекс. Тази фраза е категорично доказателство, че въпросният автобус е имал хроничен, повтарящ се проблем със спирачната система. Нещо повече – за този проблем се е знаело в депото, знаели са го диспечерите и вероятно ръководството на съответното автотранспортно дружество.

Въпреки това, машината е била пусната по линия, за да изпълнява графици и да вози стотици нищо неподозиращи граждани всеки ден. Това е системен порок в управлението на градския транспорт в големите български градове. Често заради недостиг на изправни коли или натиск за спазване на транспортната задача, компромисите с техническото състояние се превръщат в ежедневие. Механиците „закърпват“ положението, шофьорите подписват пътните листове с неохота, защото нямат избор, а пътниците играят на руска рулетка при всяко качване.

Сега Пътна полиция и аварийните служби изясняват причините за катастрофата. Ще бъдат назначени технически експертизи, ще се проверяват дневниците за ремонти и поддръжка. Опитът от минали подобни инциденти у нас обаче показва, че вината накрая най-вероятно ще бъде стоварена върху шофьора – за „несъобразена скорост“ или „неправилна маневра“, докато хората, подписали разрешението за излизане на неизправния автобус от гаража, ще останат на топло в кабинетите си.

Отражението върху българските граждани: Всекидневният риск

Този инцидент е директен удар по доверието на гражданите в градския транспорт. Години наред столичани са призовавани да слязат от личните си автомобили, за да се намалят задръстванията и замърсяването на въздуха. Как обаче да се качиш на автобус, когато не си сигурен дали той ще спре на следващата спирка, или ще те преведе през мантинелата в насрещното?

Общественото значение на темата надхвърля рамките на София. Сходна е ситуацията и в други големи градове като Пловдив и Варна, където частни превозвачи или общински дружества поддържат автопарк на доизживяване. Инфраструктура като „Цариградско шосе“ изисква безупречна техническа изправност – скоростите там са високи, трафикът е интензивен, а загражденията са единствената преграда пред масова трагедия. Днес мантинелата поддаде. Следващия път може да е бетонна стена или спирка, пълна с хора.

Докато транспортните общински предприятия работят на принципа на оцеляването, а не на сигурността, и докато контролните органи си затварят очите по време на периодичните технически прегледи, софиянци ще продължават да се движат в градска среда, която е потенциално опасна за живота им. Инцидентът с линия 204 е последната червена лампа, която светва преди следващата голяма катастрофа. Въпросът е дали има кой да я види, или отново всичко ще приключи с изтеглянето на смачканите ламарини и бързото пускане на движението.

Източник: Блиц

Автор: Борис Пенчев – редактор на Novinite24.bg