След милиони за ремонти: защо пътищата около Варна вече приличат на изпитание за шофьорите?

Само девет километра между курортната зона край Слънчев ден и Варна в почивен ден могат да отнемат около 40 минути. Това не е резултат единствено от летния поток към морето. Все повече шофьори твърдят, че задръстванията се допълват от друго – неравна настилка, пропадания, шахти, върху които автомобилите буквално подскачат, и ремонти, чиито резултати се влошават още преди да са забравени строителните машини.

Парадоксът е очевиден. След мащабни инвестиции в пътна и подземна инфраструктура част от основните входни артерии към Варна изглеждат така, сякаш не са били ремонтирани, а временно закърпени. Вместо гладък асфалт, водачите срещат вълнообразна настилка, напречни канали, разместени капаци на шахти и участъци, които принуждават движението да се забавя далеч под разрешената скорост.

Най-често споменаваните примери са трасето от курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена“ към квартал „Виница“ и пътят от района на Слънчев ден към Варна. И двата участъка през последните години преминаха през сериозни строително-ремонтни дейности. На места бе извършена цялостна подмяна на водопроводната и канализационната инфраструктура, след което последва възстановяване на пътното платно.

Очакванията бяха ремонтите да решат натрупвани с десетилетия проблеми. Вместо това недоволството сред хората расте.

Всеки, който ежедневно преминава по пътя между „Св. св. Константин и Елена“ и „Виница“, трудно би повярвал, че настилката е сравнително нова. На десетки места се усещат пропадания. При преминаване през шахтите автомобилът променя траекторията си, а окачването поема удар след удар. Между отделните пластове асфалт вече се появяват пукнатини, а в част от участъците се образуват локви още след кратък дъжд – признак, че нивелацията не е изпълнена качествено.

Това поражда закономерния въпрос – как се приема един обект като завършен, ако няколко месеца по-късно вече създава дискомфорт и риск за движението?

При подобни инфраструктурни проекти има ясна последователност. Най-напред се изграждат или подменят подземните комуникации – водопровод, канализация, кабелни трасета. След това се възстановява конструкцията на пътя. Именно тази връзка често поражда съмнения сред гражданите дали проблемът не идва от последващото слягане на изкопите след работата на ВиК дружествата.

Подобно обяснение обаче не може да бъде универсално оправдание.

Ако причината е в естественото слягане на земните маси, то строителната технология предвижда достатъчно уплътняване преди полагането на асфалта. Ако пък настилката пропада вследствие на некачествено изпълнение или недостатъчен контрол, тогава възниква друг въпрос – кой носи отговорност за приемането на ремонта?

Точно тук започва разговорът за гаранциите.

Всяка обществена поръчка за подобен тип инфраструктура съдържа гаранционни срокове, през които изпълнителят следва да отстранява дефекти за собствена сметка. На практика обаче гражданите рядко получават информация дали установените проблеми са описани официално, дали са предявени гаранционни претенции и кога ще бъдат извършени необходимите корекции.

Затова и усещането сред хората е, че често се стига до абсурдната ситуация „ремонт на ремонта“, финансиран отново с публични средства.

Недоволството не е само заради комфорта.

Всеки удар в шахта или пропаднал участък означава ускорено износване на автомобилите. Повредени гуми, разбити носачи, амортисьори и джанти се превръщат в ежедневен разход за хиляди семейства. Когато един новоремонтиран път започне да нанася щети на автомобилите почти веднага след откриването си, обществото неизбежно започва да се пита дали вложените средства са изразходвани ефективно.

Проблемът има и друго измерение – безопасността.

Неравната настилка затруднява спирането, особено при мокро време. Рязкото заобикаляне на шахти или дупки създава предпоставки за странични удари и верижни катастрофи, особено по натоварените входно-изходни артерии на Варна през активния туристически сезон.

А именно летният сезон превръща слабостите на инфраструктурата в още по-видими.

Всяка събота и неделя колоните от автомобили започват още преди обяд. Хиляди туристи напускат плажовете около Слънчев ден, „Св. св. Константин и Елена“, Кабакум и Златни пясъци едновременно. Практически цялото движение се концентрира в няколко основни трасета към града.

Резултатът е познат на всеки варненец – километри колони, нервни шофьори и десетки минути загубено време за разстояния, които през делничен ден се изминават многократно по-бързо.

Именно тук гражданите поставят още един въпрос, който излиза извън качеството на асфалта.

Защо при подобни предвидими натоварвания не се прилагат временни мерки за организация на движението?

Вместо полицейски екипи да бъдат разположени единствено за контрол на скоростта, много шофьори смятат, че в пиковите часове далеч по-голям ефект би имало активно регулиране на трафика по възловите кръстовища, временни промени в светофарните режими, ускорено извеждане на автомобилите от курортните комплекси и координация между институциите.

Подобни решения не са непознати в европейските курортни райони. При прогнозирани интензивни потоци полицейските екипи често подпомагат движението, вместо да оставят светофарите да работят по стандартните си цикли независимо от натоварването.

Разбира се, контролът върху нарушенията остава необходим. Но когато десетки хиляди автомобили попаднат в една и съща транспортна система, организацията на движението се превръща в също толкова важен инструмент за безопасност.

Варна от години се сблъсква с подобни предизвикателства. През летните месеци населението на града и околните курортни комплекси на практика нараства значително заради туристите. Съществуващата пътна мрежа работи почти на максималния си капацитет, а всяка временна организация на движение или некачествен ремонт се усеща мигновено от десетки хиляди хора.

Това превръща инфраструктурните проекти не просто в строителен въпрос, а в тема с пряко отражение върху икономиката и качеството на живот. Закъсненията увеличават разхода на гориво, затрудняват работата на обществения транспорт, забавят доставките и влияят върху туристическото впечатление от морската столица.

В крайна сметка гражданите не очакват чудеса.

Очакват след продължителен основен ремонт да получат път, който действително отговаря на съвременните стандарти. Очакват шахтите да бъдат нивелирани с настилката, а не да се превръщат в препятствия. Очакват гаранциите по строителните договори да се прилагат реално, а не само да присъстват в документацията. Очакват институциите да бъдат видими не само когато санкционират нарушения, а и когато организират движението в интерес на всички участници.

Защото въпросът вече не е само защо след всеки ремонт пътят започва да се разрушава толкова бързо.

Въпросът е дали обществото получава качеството, за което плаща с данъците си, и дали контролът върху публичните средства приключва с официалното прерязване на лентата, или продължава през целия гаранционен срок на обекта.

Автор: Николай Радев – главен редактор на Novinite24.bg