Летните шофьори, вечните бързащи и пътищата, които се превръщат в бойно поле

В разгара на отпуските трафикът не става по-опасен само защото автомобилите са повече. Опасната комбинация идва от това, че на едно и също шосе се срещат хора с напълно различен стил на шофиране – и често без никаква толерантност един към друг.

Всяко лято сцената се повтаря почти по часовник. Петък следобед, събота сутрин или неделя вечер. Колоните към морето и обратно се удължават, нервите се изчерпват още преди първия светофар, а рискът от тежка катастрофа рязко нараства.

Достатъчно е човек да измине няколко десетки километра по натоварен път, за да види почти всички възможни примери за опасно поведение зад волана. Някои карат прекалено бавно и несигурно. Други се държат така, сякаш участват в автомобилно състезание. Трети изобщо не осъзнават колко опасно управляват. Когато всички тези различни типове водачи се окажат на едно платно, резултатът често е хаос.

Това не е просто субективно усещане. Статистиката на българските институции всяка година показва, че летните месеци традиционно са сред най-тежките по отношение на пътнотранспортните произшествия. Повече автомобили означават повече конфликти, но основният проблем не е натовареният трафик. Причината е поведението на хората зад волана.

Една от най-разпознаваемите групи са така наречените „летни шофьори“. Това са хора, които през останалата част от годината почти не използват автомобилите си. Част от тях живеят в големите градове и разчитат на градски транспорт, други работят дистанционно или просто шофират рядко. Проблемът идва, когато именно през отпуската решат да изминат стотици километри.

Липсата на практика започва да личи още при първите маневри. Включване в натоварен път с прекомерно колебание. Рязко спиране без причина. Каране с 60-70 км/ч там, където ограничението позволява 90. Забавени реакции при изпреварване на селскостопанска техника или камиони. Това само по себе си не е нарушение, но създава дълги колони, които неизбежно изнервят останалите участници в движението.

След това идва другата крайност.

Все повече се забелязва една категория водачи, които сякаш непрекъснато закъсняват за нещо. Те не търпят автомобил пред себе си, не могат да изчакат няколко секунди и приемат всяко намаляване на скоростта като лична обида. Независимо дали става дума за магистрала, първокласен път или тесен планински участък, те постоянно търсят следващото изпреварване.

Подобно поведение можеше да се наблюдава и в неделя по пътя между Албена и Кичево. При включването от село Осеново водачка на ново Audi A8 навлезе в главния път, без да изчака преминаването на колоната. Малко по-късно, непосредствено преди ляв завой с ограничена видимост, автомобилът започна рисково изпреварване срещу насрещно движеща се кола. Маневрата приключи без тежък инцидент единствено благодарение на реакцията на останалите водачи. По-малко от километър по-късно същият автомобил спокойно спря на бензиностанция.

Подобни ситуации карат мнозина да си зададат един и същ въпрос. За какво беше това бързане? Какво точно беше спечелено? Няколко секунди? Минута? Или просто демонстрация, че мощният автомобил позволява подобно поведение?

Подобни случаи се виждат ежедневно по пътищата към Варна, Бургас, Слънчев бряг, Албена, Златни пясъци и останалите курорти. Именно там се срещат местни жители, туристи, чуждестранни автомобили, автобуси, мотори и хора, които използват колата си едва няколко пъти годишно.

Не бива да се подценява и още една група нарушители – водачите, които управляват след употреба на наркотични вещества. Полицейските акции през последните години показват, че подобни случаи далеч не са единични. При тях опасността не идва само от високата скорост, а и от напълно нарушената способност за преценка, забавените реакции и агресивното поведение.

Има и четвърта категория, за която рядко се говори достатъчно. Това са част от водачите на служебни бусове за доставки и куриерски услуги. Натоварени със срокове, графици и десетки адреси, някои от тях карат така, сякаш правилата за движение не важат. Често могат да бъдат видени да преминават с висока скорост през населени места, да изпреварват на забранени участъци и да се движат опасно близо до автомобила отпред.

Разбира се, това не означава, че всички професионални шофьори се държат по този начин. Огромната част изпълняват задълженията си отговорно. Но именно малкият процент безразсъдни водачи е достатъчен, за да постави в риск десетки хора.

Българските пътища имат и още един проблем. Все повече шофьори приемат, че ограниченията на скоростта са пожелателни. Ако знакът показва 90 км/ч, винаги ще се намери някой, който настоява да се движи със 120 или повече. Ако ограничението е 50 км/ч в населено място, за него 80 изглежда напълно нормално.

Тази култура на постоянно нарушаване на правилата постепенно се превръща в ежедневие. Все повече водачи очакват останалите да се съобразяват с тяхното желание да карат бързо, вместо самите те да спазват ограниченията.

В района на Северното Черноморие това се усеща особено силно през летните месеци. Пътищата между Варна, Кранево, Албена, Балчик и курортните комплекси често се превръщат в изпитание за нервите. Натовареният трафик, честите кръстовища и постоянните включвания от странични пътища изискват търпение. Именно тогава обаче най-често се появяват водачи, които решават да изпреварват на всяка цена.

Парадоксът е, че в повечето случаи агресивното шофиране почти не носи реална печалба във времето. При движение по натоварен път няколко рискови изпреварвания често спестяват не повече от две-три минути. Цената обаче може да бъде човешки живот.

Как може човек да се предпази, когато около него има подобни водачи?

Преди всичко трябва да се приеме, че чуждите грешки не могат да бъдат контролирани. Могат да бъдат предвидени.

Добрата дистанция е първата защита. Ако автомобилът отпред направи рязка маневра или спре внезапно, именно тези няколко метра могат да предотвратят тежък удар.

Не бива да се влиза в съревнование с агресивни шофьори. Ако някой постоянно присветва с фарове, натиска клаксона или кара опасно близо, най-разумното решение е да бъде пропуснат при първа безопасна възможност. Его-то никога не трябва да бъде по-важно от безопасността.

При движение зад несигурен водач също е необходима повече дистанция. Никой не знае дали няма внезапно да натисне спирачките, да обърка посоката или да предприеме неочаквана маневра.

Особено внимание трябва да се обръща на кръстовища, бензиностанции и отбивки. Именно там често се включват автомобили, чиито водачи неправилно преценяват скоростта на останалите участници в движението.

Изпреварване трябва да се предприема само когато има достатъчна видимост и достатъчен резерв. Не когато „може би ще стане“. Българските пътища вече са показали твърде много пъти колко фатално може да бъде това „може би“.

И още нещо, което често се забравя.

Пътят не е място за демонстрация на финансови възможности. Независимо дали автомобилът струва 5000 или 250 000 лева, законите на физиката са еднакви за всички. При челен удар мощността на двигателя няма никакво значение.

Лятото тепърва предстои да натовари максимално републиканската пътна мрежа. Хиляди семейства ще тръгнат към морето, планината или родните си места. Всеки ще има различен автомобил, различен опит и различно темпо.

Единственото, което може да направи това пътуване безопасно, е уважението към останалите участници в движението. Защото катастрофите рядко се случват заради един-единствен фактор. Най-често те са резултат от поредица малки грешки, събрани в една единствена секунда. А тази секунда понякога разделя спокойното прибиране у дома от трагедия, която променя живота на десетки семейства.

Автор: Николай Радев – главен редактор на Novinite24.bg