От 12 август: Край на познатата хартия за бургери и дюнери? Новите правила на ЕС променят заведенията за бързо хранене

Пластмасата излиза от опаковките, но потребителите може да платят по-висока цена

Кратко въведение

Нова европейска регулация, която влиза в сила от 12 август, ще промени начина, по който заведенията за бързо хранене опаковат бургери, дюнери и други популярни храни за консумация „на крак“. Причината е стремежът на Европейския съюз да намали количеството еднократни отпадъци и микропластмаси, които ежедневно попадат в природата и хранителната верига.

Темата предизвика сериозен обществен интерес, след като Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ коментира в ефира на предаването „Пресечна точка“ по NOVA, че новите опаковки няма да съдържат пластмасово покритие. Според него промяната ще бъде по-екологична, но и по-неудобна за хората, защото мазнината от храната ще преминава по-лесно през хартията.

На пръв поглед става дума за дребна промяна в ежедневието. В действителност обаче новите изисквания са част от много по-голяма стратегия на Европа срещу пластмасовото замърсяване – тема, която вече засяга бизнеса, потребителите и дори цените в заведенията.

Какво точно се променя от 12 август

Новите ограничения са свързани с постепенното премахване на опаковки, съдържащи пластмасови слоеве, които трудно се рециклират. В практиката това означава, че добре познатата лъскава хартия за бургери, дюнери, сандвичи и пържени храни ще бъде заменена с алтернативи без пластмасово съдържание.

Тези опаковки досега изглеждаха като обикновена хартия, но реално съдържаха тънък пласт полимер, който спира мазнината и влагата. Именно този слой обаче превръща продукта в трудно разградим отпадък.

Според новите европейски правила производителите и търговците ще трябва постепенно да преминат към биоразградими или лесно рециклируеми материали.

Богомил Николов предупреди, че потребителите ще усетят промяната веднага.

„Новата хартия няма да е толкова удобна. Хората вероятно ще се сблъскат с по-мазни опаковки и поцапани ръце“, обясни той.

Въпреки неудобството експертите смятат, че това е необходима стъпка за ограничаване на отпадъците, които ежедневно се натрупват в огромни количества.

Защо ЕС затяга правилата за пластмасата

Основната цел на новия регламент е намаляване на еднократните отпадъци с поне 15% до 2040 година. Това е част от по-широката европейска политика за ограничаване на пластмасовото замърсяване и насърчаване на кръговата икономика.

Проблемът не е само в боклука по улиците и плажовете. Според учени и екологични организации микропластмасите вече присъстват почти навсякъде – във водата, почвата, морските дарове и дори в човешкия организъм.

Малки пластмасови частици се отделят при разграждането на опаковки, бутилки и прибори. Те попадат в реките и моретата, а след това навлизат в хранителната верига.

Именно това подчерта и Николов в телевизионното интервю.

„Всички отпадъци отиват във водите, после навлизат в организма ни, като ядем риба“, каза той.

През последните години Европейската агенция по околна среда публикува няколко анализа, според които пластмасовото замърсяване вече се превръща не само в екологичен, но и в здравен проблем.

Заведенията за бързо хранене ще бъдат сред най-засегнатите

Новите изисквания ще ударят най-силно бизнеса с бързо хранене, където опаковките са ключова част от ежедневната работа.

Дюнерджийници, бургер ресторанти, павилиони за сандвичи и доставки по домовете използват огромни количества хартия с пластмасово покритие всеки ден. Смяната на материала означава нови разходи, промяна на доставчици и вероятно по-високи цени.

Част от търговците вече предупреждават, че екологичните опаковки струват по-скъпо от стандартните.

При някои биоразградими варианти цената може да бъде с 20% до 40% по-висока спрямо масовите пластмасови решения. Именно това поражда опасения, че бизнесът ще прехвърли разходите към крайния клиент.

В последните години секторът на бързото хранене и без това е под натиск заради по-високите цени на тока, хранителните продукти, наемите и заплатите. Новите европейски изисквания могат допълнително да увеличат напрежението.

Ще поскъпнат ли бургерите и дюнерите

Това е въпросът, който все повече потребители задават.

На този етап няма официални данни колко точно ще струва преминаването към новите опаковки, но експерти от бранша смятат, че поскъпване е напълно възможно.

При големите вериги ефектът вероятно ще бъде по-слаб, защото те работят с огромни количества и могат да договорят по-ниски цени с доставчиците. Малките обекти обаче може да бъдат поставени в по-трудна ситуация.

Някои заведения вече започнаха постепенно да преминават към хартиени опаковки без пластмаса, като част от подготовката за новите правила. Други все още изчакват, тъй като на пазара има ограничени количества и цените остават високи.

Според икономисти е възможно част от увеличението да бъде „скрито“ – например чрез по-малки порции, допълнителни такси за опаковки или повишаване цените на напитките и гарнитурите.

България вече има опит със забраните на пластмасови изделия

Темата не е нова за българския пазар. Още преди години влязоха ограничения върху пластмасовите прибори, сламките и някои видове чаши за еднократна употреба.

На практика обаче много от тези продукти продължават да се продават и използват. Причината е, че част от търговците заобикалят правилата чрез внос на евтини изделия или чрез обозначаването им като „многократни“, въпреки че реално се използват еднократно.

Това поражда съмнения дали новите мерки за хартиените опаковки ще бъдат ефективно контролирани.

Според експерти проблемът не е само в законите, а и в липсата на достатъчно проверки.

Скандинавският модел: как Европа променя навиците

Богомил Николов даде пример със скандинавските държави, където обществото вече гледа негативно на прекомерната употреба на пластмаса.

В страни като Швеция, Норвегия и Дания хората масово използват бутилки за многократна употреба, а депозитните системи за връщане на опаковки работят от години.

В някои градове пластмасовите изделия практически са изчезнали от ежедневието. Ресторанти и кафенета предлагат отстъпки за клиенти, които носят собствени чаши и кутии.

Тази промяна не се е случила за една нощ. Тя е резултат от години политики, високи екотакси и активни обществени кампании.

Експерти смятат, че подобен модел постепенно ще навлезе и в България, макар и по-бавно.

Какви алтернативи вече използва бизнесът

Част от компаниите вече експериментират с различни екологични решения.

Сред най-популярните варианти са:

• хартия без пластмасово покритие;
• опаковки от царевично нишесте;
• биоразградими кутии от захарна тръстика;
• картонени съдове с водна защита вместо полимер;
• многократни кутии за доставки.

Някои международни вериги за бързо хранене вече замениха пластмасовите капачки, прибори и сламки в редица европейски държави.

Допълнителен факт е, че няколко големи производители разработват специални мазноустойчиви хартии на растителна основа, които да заменят досегашните полимерни покрития. Технологията все още е по-скъпа, но се очаква цените постепенно да намалеят.

Какво представляват микропластмасите

Микропластмасите са миниатюрни частици пластмаса с размер под 5 милиметра. Те се образуват при разграждане на по-големи пластмасови изделия или се произвеждат директно за определени индустриални цели.

През последните години учени откриха такива частици в морска сол, бутилирана вода, риба и дори в човешка кръв.

Макар изследванията върху здравните ефекти все още да продължават, все повече държави приемат ограничаването на пластмасата като приоритет.

Именно затова ЕС постепенно разширява списъка със забранени или ограничени продукти.

Как ще се отрази промяната на потребителите

За повечето хора новите правила вероятно ще изглеждат като малко ежедневен дискомфорт.

По-мазни ръце, по-мека хартия и по-малка устойчивост на опаковките ще бъдат сред първите промени, които клиентите ще забележат.

В дългосрочен план обаче идеята е обществото постепенно да промени навиците си – подобно на начина, по който преди години хората свикнаха с платените найлонови торбички.

Все повече млади потребители вече предпочитат заведения, които използват екологични опаковки и демонстрират устойчив подход.

Според пазарни анализатори това се превръща и в маркетингово предимство.

Заключение

Новите ограничения за хартиите за бургери и дюнери са поредната стъпка в европейската политика срещу пластмасовото замърсяване. Промяната вероятно няма да бъде посрещната с ентусиазъм от всички – особено ако доведе до по-високи цени и по-малко удобство за клиентите.

В същото време обаче темата за микропластмасите и отпадъците става все по-сериозна. Натискът върху бизнеса и потребителите да преминат към по-устойчиви решения ще продължи да расте през следващите години.

Дали българските търговци ще успеят бързо да се адаптират и дали клиентите ще приемат новите опаковки без недоволство – това ще стане ясно още през първите месеци след въвеждането на мерките.

Автор: Николай Радев – главе редактор на Novinite24.bg