Обявена „резитба“, а на място – премахнати дървета и разбити корени с пневматичен чук

Кратко въведение

Сутрешната акция по премахване на няколко липови дървета на бул. „Княз Борис I“ във Варна предизвика остра обществена реакция и постави под съмнение начина, по който район „Одесос“ и общинската администрация комуникират подобни дейности.

Вместо предварително обявена сеч, каквато практика е имало при други случаи, този път в района е било поставено съобщение единствено за „резитба на клони“. На място обаче граждани и общественици са станали свидетели на пълно премахване на дървета, включително разбиване на кореновата система с тежка техника.

Случаят доби още по-голям обществен отзвук заради локацията – непосредствено пред новата сграда, издигната на мястото на емблематичната „Картофена къща“, чието разрушаване преди години остана един от най-коментираните скандали около културното наследство на Варна.

Спорната акция започна рано сутринта

По данни на очевидци, още в ранните часове на деня е започнало премахването на поне четири липови дървета по бул. „Княз Борис I“ в централната част на Варна.

Работата е извършвана бързо, а според присъстващи на място корените на дърветата са били разбивани с пневматичен чук, което практически прави невъзможно последващо възстановяване.

Най-сериозните въпроси идват от начина, по който е представена операцията пред гражданите.

На място е било залепено уведомление, че ще се извършва „резитба на клони“, без да се споменава, че дърветата ще бъдат премахвани изцяло.

Това предизвика обвинения в подвеждане на обществеността, особено на фона на предишни случаи, при които районната администрация е изпращала официални уведомления до медиите дори за отсичането на едно или две дървета.

Разликата в подхода засили подозренията, че този път действията са били извършени умишлено без по-широка публичност, за да се избегне предварителна реакция от граждани и екологични организации.

Николай Танчев: „Подменят зелената инфраструктура на града“

Общественикът Николай Танчев публикува снимки и информация от мястото на събитието, след като е поискал документите, с които се извършва премахването на дърветата.

По негови данни, представената заповед касае общо седем дървета, определени като „опасни“ след заключение на район „Одесос“.

Танчев обаче поставя под съмнение както експертизата, така и избора на растителност, която ще замени премахнатите липи.

Според него се унищожават здрави и устойчиви градски дървета, за да бъдат заменени с декоративни магнолии с ограничени екологични качества.

В позицията си той подчертава, че големите липи имат съществена роля за градската среда:

• осигуряват сянка;
• намаляват замърсяването на въздуха;
• задържат дъждовните води;
• поддържат местното биоразнообразие;
• охлаждат градската среда през летните месеци.

Експерти по градско озеленяване от години предупреждават, че зрелите дървета в урбанизирана среда не могат да бъдат заменени ефективно чрез засаждането на млади декоративни видове.

Според различни екологични изследвания едно зряло дърво може да абсорбира в пъти повече въглероден диоксид и фини прахови частици от новозасадена декоративна растителност.

На снимката от гъгул карти се виждат обозначените с червена стрелка 4 дървета. Те са най-малките в района със същата дървесна маса.

Общината поддържа ли изобщо дърветата в центъра?

Случаят с отсечените липи поставя и друг сериозен въпрос – полагат ли се реални грижи за дърветата в централната част на Варна?

През последните дни множество жители на града сигнализират за лепкава субстанция, падаща от дърветата върху автомобили, тротоари и улични настилки.

Проблемът се наблюдава в различни части на центъра, включително около бул. „Княз Борис I“.

Според специалисти това е класически симптом за масово наличие на листни въшки, които отделят т.нар. „медена роса“ – лепкав секрет, оставащ по листата и клоните.

Това поражда сериозни въпроси:

• Защо дърветата не се обработват срещу вредители?
• Извършва ли се профилактична поддръжка?
• Има ли изобщо програма за третиране на дървесната растителност във Варна?

Експерти по озеленяване напомнят, че липите изискват редовно наблюдение и сезонно пръскане срещу вредители.

При навременна поддръжка проблемът с листните въшки може да бъде овладян, без да се стига до сериозно увреждане на дърветата.

Според граждани именно липсата на грижа води до постепенното влошаване на състоянието на дърветата, след което те биват определяни като „опасни“ и премахвани.

Така вместо превенция и лечение, се стига директно до сеч.

Старият спор около „Картофената къща“ отново излезе на преден план

Случаят бързо върна вниманието към една от най-противоречивите истории в архитектурната памет на Варна – разрушаването на т.нар. „Картофена къща“.

Сградата, известна като дом на търговеца Димо Хаджидечев, дълги години беше определяна като емблематичен архитектурен обект в центъра на града.

През 2008 година тя беше съборена в рамките на един уикенд, което предизвика сериозен обществен скандал.

Тогава стана ясно, че в административните процедури около статута на сградата са допуснати пропуски, вследствие на които тя вече не е фигурирала като индивидуален паметник на културата към момента на разрушаването.

Последвалите съдебни дела продължиха повече от десетилетие.

В крайна сметка обвиняемите бяха окончателно оправдани, след като съдът прие, че към онзи момент липсва валиден защитен статут на сградата.

Темата и до днес остава болезнена за голяма част от варненци, тъй като „Картофената къща“ се превърна в символ на загубеното архитектурно наследство на града.

Именно затова сегашната сеч на дървета пред новата сграда на същото място се възприема от мнозина не просто като техническа дейност, а като продължение на дългогодишен конфликт между обществения интерес и инвестиционните намерения в централната градска част.

Въпросите около „опасните дървета“

Един от основните спорни моменти остава оценката, че дърветата са били опасни.

Към момента няма публично представена независима експертиза, която да доказва влошено фитосанитарно състояние на липите.

Именно липсата на прозрачност поражда съмнения сред гражданите.

Практиката в много европейски градове е при подобни случаи да се публикуват подробни експертни оценки, включително:

• снимков материал;
• арбористични становища;
• фитосанитарни анализи;
• мотиви за премахване;
• план за компенсаторно залесяване.

Това се прави с цел да се избегнат съмнения, че под предлог за безопасност се освобождават пространства за строителни или търговски интереси.

Общественото недоверие към институциите расте

Случаят предизвика сериозни реакции в социалните мрежи, където десетки варненци поставиха въпроси за прозрачността на действията на районната администрация и общината.

Особено остро беше възприето разминаването между обявената „резитба“ и реалното отсичане на дърветата.

Критики има и към липсата на предварителен публичен дебат.

Според граждани, ако дърветата действително са били опасни, администрацията е трябвало да представи ясни доказателства предварително, а не след започването на действията.

В публикациите по темата многократно се появява и името на директора на общинската дирекция „Екология и опазване на околната среда“ Милена Недялкова, която според присъстващи е била на място по време на акцията.

Към момента няма официална подробна позиция от Община Варна относно причините за премахването на дърветата, нито публикувани експертни оценки за тяхното състояние.

Заключение

Премахването на липите пред новата сграда на мястото на „Картофената къща“ отвори стара рана в обществената памет на Варна.

За много хора това не е просто техническа операция по озеленяване, а символ на поредното решение, взето без достатъчна прозрачност и обществено доверие.

Допълнително напрежение създава и усещането, че общината не полага достатъчно грижи за градската растителност, а проблемите с вредители и болести се неглижират с години.

Когато дърветата не се поддържат, не се третират срещу листни въшки и постепенно се оставят да се влошават, обществото неизбежно започва да гледа с подозрение на всяко последващо отсичане.

Така спорът около няколко липи прераства в по-голям въпрос – има ли Варна реална стратегия за опазване на зелената си система, или градът постепенно губи едни от най-ценните си естествени защити в името на поредното „обновяване“.

Автор: Борис Пенчев – редактор на Novinite24.bg