Одит на болниците във Варна: системен проблем или управленски провал?

Финансов натиск, липса на кадри и растящо недоверие – какво се случва в здравеопазването на морската столица

Въведение

Здравната система във Варна отново е под прожекторите – този път заради натрупващи се финансови проблеми, липса на лекари и тревожни обществени нагласи към най-големите лечебни заведения в региона. Одитите и публичните сигнали очертават сложна картина, в която се преплитат управленски решения, държавна политика и пазарен натиск от частния сектор.

Настоящият анализ разглежда състоянието на ключовите болници, включително МБАЛ „Св. Анна“ – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, като включва и поставените от вас въпроси – за заемите, управлението, липсата на кадри, общественото доверие и ролята на държавата.

„Св. Анна“ – 17 години управление и нов заем

Една от най-обсъжданите теми е състоянието на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, известна още като Окръжна болница.

Начело на лечебното заведение стои д-р Красимир Иванов – първоначално като заместник-изпълнителен директор от 2009 г., а от 2013 г. като изпълнителен директор.

Още през 2014 г. той публично заявява, че „здравеопазването е в шок“ – позиция, която впоследствие го отвежда и в политиката с амбицията да допринесе за реформи.

Какво показва ситуацията днес?

• Болницата има нужда от нов заем за рефинансиране на стар кредит
• Налице са ремонтирани отделения и подобрена материална база
• Липсват обаче достатъчно лекари и медицински персонал

Това поставя ключовия въпрос: дали проблемът е в управлението или в системата?

Факт е, че обновяването на база без осигуряване на кадри води до частично функционираща инфраструктура – модерни отделения, които не могат да работят на пълен капацитет.

Липсата на лекари – реалният срив

Един от най-сериозните проблеми във Варна не е финансовият, а кадровият.

Причините са комплексни:

• ниски възнаграждения спрямо натоварването
• миграция на лекари към чужбина
• конкуренция от частни болници

Показателен е случаят с детското здравеопазване – появиха се сигнали за риск от закриване на отделение поради липса на специалисти. Част от тях са привлечени от нови частни структури, включително в Бургас. Към април 2026 г. ситуацията около отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна“ – Варна е критична, като дейността му официално бе преустановена на 1 март 2026 г.

Ето ключовите детайли за текущото състояние:

Къде се лекуват децата сега: Спешните случаи и пациентите до 18-годишна възраст се пренасочват към УМБАЛ „Света Марина“.

Причина за затварянето: Колективни оставки на целия лекарски екип, включително началника на отделението д-р Румен Христов. Лекарите обявиха намерението си да се преместят в частна болница.

Държавна реакция: Министерството на здравеопазването назначи одит на лечебното заведение през февруари. През април 2026 г. бе съобщено, че министерството изисква преработена програма от ръководството на болницата за оздравяване на структурата.

Това е тревожен сигнал: държавната система губи кадри не само навън, но и вътре в страната.

„Св. Марина“ – между реноме и слухове

УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна е най-голямото лечебно заведение в региона. В медицинските среди тя е известна като „Терапията“, но сред гражданите се е наложило и трето, неофициално име – „моргата“.

Откъде идва този образ?

Това е комбинация от:

• висока концентрация на тежки случаи
• прием на пациенти от цяла Североизточна България
• недостиг на персонал при висока натовареност

Важно уточнение: липсват официални данни, които да потвърждават масова смъртност извън нормите за подобен тип болница.

Но проблемът е друг – липсата на прозрачност.
Когато няма публични, ясни и разбираеми данни за резултатите, се появяват слухове, които подкопават доверието.

На редакционната поща сме получавали информация за най-различни случаи в УМБАЛ Св. Марина. Включително лекувани болни от едно заболяване, изписване на пациент, който е хванал Covid 19 в болницата. Пациента се прибира у дома си с проблем в дишането. Извиката е спешна помощ, която установява че пациента е с Ковид и го връща обратно в друго отделение на същата болница. Оказва се, че е бил в стая с болни от ковид, които заразяват и него. Лекарите много добре са знаели този факт, защото не са допускали роднините да видят роднината си, а са им показвали снимки на телефон. На снимките се е виждало как лекарски персонал държи изправен пациента, за да му се направи снимка. По думите на професора завеждащ отделението – пациента е почти оздравял.

Известни са ни и други случаи в които пациент влиза с едно оплакване – паднал хемоглобин и необходимост от кръвопреливане. Вместо това пациента е разхождан няколко часа и са му направени редица изследвания, човека до последно сам е искал да му се прелее кръв, но никой не му обръща внимание. Сутринта се обаждат на роднините, че е починал. След това документацията се сменя. Първоначално се показва документ с едни причини за смъртта, а в последствие се прави опит да се изземе от роднините първият документ и да се даде втори. Накрая роднините имат две епикризи, които коренно се различават. Това показва липса на професионализъм, опит за точене на здравната каса и желание за спазване на Хипократовата клетва.

Финансовото състояние – защо болниците трупат дългове?

Въпросът „къде отиват парите“ е ключов.

През 2025 г. бюджетът на Национална здравноосигурителна каса достига приблизително 9.5 млрд. лева.

И въпреки това:

• държавните болници са в дефицит
• някои трупат задължения с години
• се прибягва до кредити и рефинансиране

Основни причини:

1. Недофинансирани клинични пътеки
   Реалните разходи често надвишават заплащането от касата
2. Неефективно разпределение на средствата
   Болници с различен профил получават сходни механизми на финансиране
3. Липса на контрол върху разходите
   Особено при обществени поръчки и административни разходи
4. Натиск от спешност и социална функция
   Държавните болници не могат да отказват пациенти

Заплатите – проблем или оправдание?

Често се твърди, че заплатите на лекарите са основният проблем. Истината е по-нюансирана.

• Младите лекари често получават ниски възнаграждения
• Специалистите с опит могат да имат добри доходи, но при високо натоварване
• Управленските заплати рядко са напълно прозрачни

Това създава напрежение вътре в системата – между различни нива на персонала.

Транспортна болница – още един сигнал

Финансови проблеми бяха отчетени и в МБАЛ „Транспортна“ – Варна.

Това показва, че кризата не е изолирана, а системна.
Когато няколко различни болници изпитват сходни трудности, причината рядко е само в управлението.

Частният сектор – защо расте?

На фона на кризата в държавните болници, се изграждат нови частни лечебни заведения – Бъдещата голяма частна болница във Варна е МБАЛ „Света София“. Проектът се реализира от инвеститорите д-р Христо Мазнейков и д-р Валентина Мазнейкова чрез дружествата „Билдинг хоспиталс Варна“ АД и „МБАЛ Света София“ ЕООД.

През февруари 2026 г. правителството одобри Меморандум за разбирателство за изграждането на обекта, определяйки го като приоритетен инвестиционен проект.

Ето ключови параметри на бъдещия медицински комплекс:

Работни места: Очаква се откриването на около 160 нови работни места за медицински и немедицински персонал.

Местоположение: Район „Владислав Варненчик“, местност „Атанас Тарла“ (в близост до Летище Варна).

Мащаб: Комплексът ще включва три модерни корпуса с общо 582 болнични легла.

Инвестиция: Проектът е на стойност над 100,3 милиона лева.

Структура: Ще разполага с многопрофилна болница за активно лечение, отделение за продължително лечение и рехабилитация, диагностично-консултативен център (ДКЦ), офиси и подземен паркинг.

Причини за този парадокс:

• по-гъвкаво управление
• по-добро заплащане за персонала
• селекция на пациенти (по-малко тежки случаи)
• инвестиционен интерес в здравеопазването

Това създава двойна система:

• държавни болници – тежки случаи, ниски маржове
• частни болници – по-доходоносни дейности

Ежедневните проблеми на пациентите

Един от най-фрапиращите примери е, че за елементарни изследвания като тест за грип, пациентите често трябва да си ги закупят сами от аптека.

Това повдига сериозен въпрос:
каква част от здравната услуга реално се покрива от системата?

Управленски провал или системна криза?

Аргументи за управленски проблем:

• дългогодишно ръководство без стабилизиране на финансите
• необходимост от нови заеми
• липса на кадрова стратегия

Аргументи за системен проблем:

• недофинансиране от НЗОК
• изтичане на кадри
• натиск от частния сектор
• липса на национална стратегия

Истината е вероятно по средата – управлението има значение, но работи в силно ограничена и често неефективна система.

Допълнителни факти и контекст

• България е сред страните в ЕС с най-висок дял на разходи „от джоба“ на пациента
• Средната възраст на лекарите в страната продължава да се повишава, което задълбочава кадровата криза

Заключение

Ситуацията в болниците във Варна е симптом на по-дълбока национална криза.

Финансовите проблеми, липсата на лекари и растящото недоверие не са изолирани явления, а взаимно свързани процеси. Държавата подкрепя явно частни проекти, за сметка на държавните болници.

Ремонтите и инвестициите в сгради не могат да компенсират липсата на хора.
Заемите не могат да решат структурни проблеми.
А слуховете – когато не се опровергават с прозрачност – подкопават доверието в цялата система.

Ако не бъдат предприети реални реформи – както на управленско, така и на държавно ниво – рискът е Варна да загуби ролята си на здравен център за Североизточна България и хората разполагащи със средства да се лекуват в Турция, където здравеопазването е на друго ниво.

Автор: Борис Пенчев – редактор на Novinite24.bg