Патрулен автомобил на полицията, скрит в храстите над мантинелата на магистрала „Хемус“ след прохода Витиня, придружен от мобилна тринога за скорост.

Докато КАТ разполага мобилни камери в зони със съмнителни ограничения, държавата нехае за реалните инфраструктурни капани. Пропуските в асфалта и неработещата аспирация в тунелите се превърнаха в ежедневие, за което обаче глоби няма.


Пътуването по автомагистрала „Хемус“ от Варна до София и обратно, отдавна е загубило характера си на придвижване по бързо скоростно трасе и е заприличало на тактическо оцеляване. Преминаването през прохода Витиня в началото на ноември 2026 г. извади наяве един дълбок институционален парадокс. От една страна е пълната мобилизация на Пътна полиция в събирането на глоби чрез скрити камери, а от друга – пълното безхаберие на АПИ по отношение на реалната безопасност в ремонтните участъци.

Най-фрапиращият пример за това е позиционирането на мобилните триноги веднага след спускането от Витиня. На място, където стандартното магистрално ограничение от 140 км/ч рязко бива срязано от временни знаци за 90 или 100 км/ч, служителите на реда са намерили идеален „доходен“ пристан. Патрулният SUV е буквално паркиран в храстите над пътя, напълно невидим за шофьорите, а самата камера-тринога е заложена плътно зад металната мантинела. Този подход няма нищо общо с превенцията – той е класически лов на шофьори, пуснали автомобила си по инерция по наклона.

По участъците в които колите подскачат от огромни неравности, дупки, липсващи парчета асфалт естествено тези мишоци ги няма. Те се крият на топло в новата шкодичка СУВ, гушнати в храстите и чакайки да се снима някой пуснал по инерция колата.

Капаните в асфалта срещу топлото легло в Шкодата

Вълната от недоволство сред пътуващите е напълно оправдана. В участъците, където магистралата е в окаяно състояние – с огромни неравности, хлътвания, деформации на активната лента и липсващи парчета от асфалтовата настилка, които буквално изхвърлят автомобилите от траекторията им – полицейско присъствие липсва. Там няма патрули, които да регулират движението или да предупреждават за опасност.

Локация и инфраструктурен обектРеален проблем на пътяДействия на институциитеРиск за водачите
Спускане след Витиня (посока Варна)Рязко намаление на скоростта от 140 на 90 км/чСкрита зад мантинелата тринога; патрулка в храститеВнезапно спиране, глоби на конвейер
Магистрални отсечки с дефектиДупки, неравности, липсващ асфалт, подскачане на колиПълно отсъствие на контрол и ремонтиТехнически повреди, тежки катастрофи
Тунел „Топли дол“ (в ремонт)Двойно натоварен трафик; наполовина работеща вентилацияЛипса на регулация на въздушния потокМасово изпотяване на стъкла и огледала, задух
Административна система (НАП/МВР)Липса на синхрон в базите данниИзпращане на писма за вече платени глобиФинансов тормоз, губене на време по гишета

Обещанията на поредица от вътрешни министри, включително и на Иван Дерменджиев, че полицаите ще излязат от храстите и ще извършват само явно, превантивно патрулиране с включени светлини, се оказаха поредният политически балон. Новите високопроходими автомобили се използват не за обход на опасните зони, а като топъл заслон за екипите, докато техниката зад мантинелата трупа лични данни и пълни партийния или държавния бюджет.

Газовата камера „Топли дол“ и рискът от групово ПТП

Защо това е важно? Докато държавата е изключително прецизна в измерването на скоростта, тя е престъпно сляпа за условията в тунел „Топли дол“, който в момента е в режим на мащабна реконструкция. Поради затварянето на едната тръба, целият двупосочен трафик е набит в другото платно, което прави съоръжението двойно натоварено.

Големият технологичен пропуск е, че мощната аспирационна и вентилационна система на тунела работи на едва 50% от капацитета си. Резултатът вътре е катастрофален – тежка концентрация на изгорели газове, липса на кислород и рязка промяна във влажността и температурата спрямо външната среда. В момента, в който един автомобил влезе в тунела, челното стъкло, страничните прозорци и огледалата за задно виждане моментално се покриват с плътен слой конденз (изпотяване). За броени секунди шофьорът губи пълна видимост наоколо, което в тясното пространство с насрещно движение на камиони е директна рецепта за масово ПТП с фатални последици.

Данъчният омагьосан кръг: Плащаш на МВР, търси те НАП

Абсурдът на държавната машина се затваря тогава, когато гражданинът реши да бъде коректен и да плати наложената му глоба. Поради тоталната липса на работеща дигитална интеграция и софтуерен синхрон между масивите на МВР-Пътна полиция и Националната агенция за приходите (НАП), сметките не се засичат.

Хиляди шофьори с изненада получават официални съобщения от данъчните за принудително събиране на задължения, които те отдавна са погасили по банков път или през портала на МВР. Гражданите биват превърнати в куриери, които трябва да разнасят хартиени платежни нареждания по гишетата, за да доказват на една държавна структура, че друга държавна структура вече е прибрала парите им.

Да но ако не си пазиш платежното от преди 5 месеца ще се наложи да ходиш обратно в банката, за да получиш ново такова.

Реалистичният финал: Институции без отговорност

Картината по АМ „Хемус“ е вярно умалено копие на цялото ни държавно управление. Системата е програмирана да изисква, да санкционира и да събира, без в замяна да предоставя сигурност, предвидимост или качествена услуга.

Държавата не ни пази в тунелите, където липсата на чист въздух заслепява водачите, нито по разбитите мостове, където колите подскачат с риск от откъсване на окачването. Тя стои в храстите край Витиня. И докато приоритетът на МВР остава пълненето на хазната чрез капани зад мантинелите, а не сигурността в ремонтните зони, българските шофьори ще продължат да плащат най-високата цена – не само в глоби, но и в счупени коли и застрашен живот.


Екип на Novinite24.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *