Сметката на безкрайното чакане: Как АМ „Хемус“ се превърна в най-скъпия незавършен паметник на прехода

Новият доклад на Сметната палата потвърди черната хроника на родното пътно строителство – парите се отпускат и индексират, договорите се преговарят, а шофьорите между София и Варна продължават да се разминават по двулентови трасета.

Автомагистрала „Хемус“ отдавна е излязла от рамките на обикновен инфраструктурен проект и се е превърнала в политическа диагноза. Новият одит на Сметната палата, обхващащ дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) до 30 юни 2026 г., извади на светло поредната порция стряскащи цифри. Оказва се, че за последните шест години трасето е поскъпнало с нови 800 милиона лева. Тази сума не е отишла за ударно полагане на асфалт, а е натрупана по перото на закъснели индексации и допълнителни споразумения със строителните компании.

Равносметката към днешна дата изглежда абсурдно: от 2019 г. досега за липсващите 214 километра между Боаза и Шумен държавата вече е броила над 2.26 милиарда лева. Големият парадокс е, че за да се довърши обектът, към средата на 2026 г. стоят незаплатени още близо 2 милиарда лева. Така чисто математически цената за изграждането на един-единствен километър от „Хемус“ вече официално гони бруталните 20 милиона лева (над 10 милиона евро), а финалната права остава скрита зад гъста административна мъгла.

Инхаус капанът и милионите в аванс

Корените на настоящата финансова дупка ни връщат към края на 2018 и 2019 г., когато третият кабинет на ГЕРБ раздаде чрез прословутите „инхаус“ процедури над 2.6 милиарда лева на държавната компания „Автомагистрали“. Обещанието на тогавашния премиер Бойко Борисов бе кратко и ясно – магистралата да бъде изцяло готова до 2024 г. Днес, две години след този краен срок, реалността е коренно различна. От падането на правителството му до момента в експлоатация са пуснати едва две отсечки с обща дължина от скромните 31 километра.

Одитният доклад разкрива и друга скандална подробност около т.нар. „доставчици на техника и материали“, чиито имена дълго време бяха строго пазена държавна тайна. Фирмите са получили колосални аванси от над 1.1 милиарда лева, но от тях за реално строителство и реално свършена работа до момента са отчетени и усвоени едва 260 милиона лева. Останалите над 900 милиона лева продължават да стоят блокирани в компаниите, докато държавата беше принудена да подпише индексации заради инфлацията, за да накара изобщо строителите да се върнат на обектите.

Пътят до Велико Търново: Лот по лот

В момента реални строителни дейности се наблюдават на едва 89 километра в западната част на трасето. Картината по отделните лотове, администрирани от АПИ, показва пълна липса на синхрон и огромни забавяния спрямо първоначалните планове:

• Участък 1 (Боаза – Дерманци, 16 км): Единственият напълно завършен и изплатен лот по инхаус схемата, струващ на данъкоплатеца над 309.5 милиона лева без ДДС. Срокът му се разтегна от 23 на 51 месеца.
• Участък 2 (Дерманци – Каленик, 19 км): Изграден на едва 39%, като на фирмите са преведени 152.1 млн. лв. Изпълнението му се бави драстично и е удължено на 71 месеца.
• Участък 3 (Каленик – Плевен, 17 км): Построен на 57.5%, с изплатени 179.2 млн. лв. без ДДС. Вместо за две години, строителството му вече тече близо шест.
• Участък 4 (Плевен – Летница, 27 км): Реализиран едва на 16.5%, обект на дълги съдебни и политически спорове относно наличието на незаконно строителство.

По следващите участъци до Велико Търново (Лотове 5 и 6) реална работа изобщо не е стартирала, въпреки наличието на готови проекти и издадени разрешения за строеж.

Свлачището „Камен“ и безкрайното препроектиране

Защо това е важно? Без завършването на „Хемус“ Северна България остава икономически откъсната и изоставена в сравнение с Южна, където магистралният пръстен е почти завършен. Но вместо бързи решения, администрацията влиза в нови казуси.

Най-пресният пример е Лот 7 в участъка между Велико Търново и Павликени. През октомври 2026 г. АПИ беше принудена да внесе в екоминистерството предложение за пълно препроектиране на трасето поради внезапно открити активни свлачищни процеси в района на стражишкото село Камен. Сега се планира изграждането на изцяло нов 9.5-километров северен обход, който премества магистралата с близо 3 километра на север спрямо одобрения още през 2015 г. коридор. Тъй като тази промяна засяга директно и точката на свързване със съседния Участък 8, работата по осмия лот е временно замразена. Това препроектиране автоматично изтласква реалното строителство в тази зона за след 2027 г.

Реалистичният финал: Хоризонтът след 2030 година

Новият доклад на Сметната палата този път не открива директни законови нарушения при сключването на допълнителните споразумения, тъй като те формално следват правилата на Методиката за индексация. Но това не променя крайния извод за гражданите. Общо 47 договора и 45 анекса на стойност над 4.2 милиарда лева оплитат проекта в гордиев възел от частни и държавни интереси.

Обещанията на поредица от регионални министри за „ударно строителство“ рязко катастрофират в констатациите на одиторите. При текущото темпо на работа, неразплатените 2 милиарда лева и спешните екологични препроектиране на цели лотове, заветната цел АМ „Хемус“ да свърже София и Варна през 2030 г. изглежда по-скоро като предизборен мираж, отколкото като реалистичен икономически план. Сметката за това чиновническо бездействие обаче вече е изпратена и се плаща всеки ден от българския данъкоплатец – и в пари, и в пропиляно време по разбитите обходни пътища.

Екип на Novinite24.bg